Прегърна го през рамо и го поведе към тясното пространство между куполите на лагера. Бяха скрити от чужди погледи, а и тук тъмнината беше непрогледна.
— Значи, не съм могъл да те излъжа, приятелю Чар? — попита Търл.
Бухалът отново се обади.
Търл се огледа. Не можеха да бъдат видени отникъде.
Чар го наблюдаваше подигравателно.
— Взривната капсула — каза той, като приближи лицето си до Търл. Олюля се и Търл го подхвана да не падне.
— Е, и какво?
— Ами чисто и просто изстрелите в канцеларията на Нъмф не бяха от лъчев пистолет. Това си беше най-обикновена взривна капсула. Какво си мислиш, стар миньор като мене винаги може да надуши разликата между пистолет и взривна капсула.
Търл се престори, че се чеше по гърба, и бръкна под колана си, като измъкна скрит нож. От дълго време се опитваше да намери аргументирана причина за изстрелването на бомбардировача на по-следващия ден. Изведнаж му се предостави такава възможност, и то без да рискува да си има неприятности с парапсихическите способности на животното.
— Назначението на Кър под такъв жалък предлог, и то само няколко часа преди това! О-о! — възкликна враждебно настроеният Чар. — Достатъчно си хитър, за да заблудиш всички, но за мен си направо прозрачен. Мен не можеш да излъжеш.
— Е, и какво мислиш за това? — попита Търл.
— Да мисля! Няма защо да мисля! Когато се прибера у дома, ще им разкажа някои неща. Не си толкова хитър, Търл. Смяташ ли, че не мога да различа миризмата на избухнала взривна капсула и на пистолетния изстрел? Все някой ще ми повярва у дома.
Търл заби тридесетсантиметровото острие в сърцето на Чар. Това беше стоманеният нож, който Джони бе дал на Криси.
Бавно положи отпуснатото тяло на земята. Покри го с едно захвърлено парче брезент.
Върна се при клетката и погледна вътре. Момичетата спяха.
Стадото бизони все още се точеше край моргата.
Влезе в залата за отдих. Тази вечер имаше да свърши още много неща, но компанията не биваше да усети отсъствието му точно в този момент. Той се присъедини към пеещите психлоси. Те бяха много пияни.
А в моргата мъжете работеха безкрайно внимателно, за да не раздразнят стадото, докарано нарочно за прикритие. Разтовариха и отведоха конете.
Никой не видя убийството на Чар. Беше невъзможно човек да се приближи на такова разстояние до куполите, без да бъде забелязан. В моргата продължаваха работата си. Те не знаеха, че се е случило нещо непредвидено.
Тържеството по случай изпращането продължаваше, врявата се чуваше далеч извън лагера. Никой не забеляза отсъствието на този, за когото то беше организирано.
2
Джони лежеше в един ковчег до вратата. Капакът беше леко открехнат, за да може да диша и да гледа. Отвън, върху покрива, беше монтирана миниатюрна камера, която показваше обстановката около лагера. Беше облечен в дрехи от син чинкоски плат, но носеше собствените си мокасини, защото с тях тичаше по-бързо.
Днес само за две минути трябваше да направи две неща на точно определени места и в точно определено време. Беше ги тренирал многократно и ако не успееше, целият им план щеше да се провали, Криси и Пати ще умрат заедно с шотландците и с всички оцелели хора по Земята.
Джони чу предупреждението на сирената от контролната кула край площадката за телепортиране. Пристигаха новите попълнения.
— Изключете всички двигатели! Отдръпнете се!
Разнесе се познатото жужене. Земята потрепери. Капакът на ковчега задрънча. Шумът се усилваше.
Изведнаж върху платформата се появиха двеста новодошли психлоси заедно с багажа им.
Жуженето затихна, но леките вибрации продължаваха.
— Координатите да се задържат фиксирани и да се премине към втора фаза!
Внезапно цялата площадка се оживи. До обратното телепортиране за Психло оставаха час и тринадесет минути.
Служителите от „Личен състав“ насочваха новопристигналите и ги строяваха в редица.
Търл погледна тази сбирщина. При пристигането на последните попълнения той изживя много неприятен удар и сега нямаше никакво намерение да рискува. Почти беше сигурен, че ще изпратят нов Директор на планетата, някой, който да замести Кър. Може би тогава ще трябва да действува много бързо. Насочи се към строените психлоси, без дори да провери багажа им за контрабандни стоки. Просто гледаше скритите зад маските лица и проверяваше лицата им. Двеста души. Още двеста нещастници, които биха донесли значителни приходи на Нъмф с орязаните си заплати. Търл провери цялата редица. Когато стигна края й, изпита облекчение. Тук нямаше заместник на Кър. Само обичайната измет от бедняшките квартали на планетата, един случайно изпратен младши служител и двама дипломанти от миньорското училище. Нищо особено. Квалификацията на нито един от тях не отговаряше на длъжността Директор на планетата. Всички бяха унили. Нямаше и агенти от ИБР!