В ръката си държеше деветте шнура!
Останалите двама психлоси се приближаваха бързо.
— Ритай! — извика Джони на Уиндсплитър.
Конят се изправи на задните си крака и стовари копитата си върху психлосите.
Последното чудовище почти беше сграбчило Джони. Десетата!
Джони замахна с боздугана и разби шлема на психлоса. Протегнатите нокти разкъсаха ръкава му. Замахна отново.
Хвърли се върху гърба на Уиндсплитър.
— Давай!
От контролната кула се показа фигура с приготвена лъчева пушка в лапата, но не посмя да стреля.
Жуженето на кабелите се превърна във вой.
Джони слезе от платформата и препусна нагоре по хълма към клетката. Според часовника на ръката му оставаха още четиридесет и две секунди. Никога не бе предполагал, че времето може да тече толкова бавно! Или толкова бързо?!
Уиндсплитър заби предните си копита пред вратата на клетката и се закова на място. Джони скочи от гърба му.
Спря за момент.
Вратата беше отворена! Дървената преграда лежеше на земята!
Къде бяха момичетата? Вещите им се търкаляха наоколо.
Дали не спяха? Под завивките имаше нещо. А, сигурно бяха още в постелите.
Той се втурна с инструмента за рязане на метал в ръка. Извика ги по име.
Не забеляза никакво движение под завивките.
Отхвърли кожите настрана.
Пред него лежеше трупът на Чар. Беше обърнат по гръб и от гърдите му стърчеше ножът от неръждаема стомана, който бе подарил на Криси.
Нямаше време да разсъждава. Бързо изскочи от клетката и огледа околността. Оулд Порк и Дансър липсваха. Възможно ли бе момичетата да са успели да убият Чар и да избягат? Беше малко вероятно. Само допреди минути дистанционното управление беше в джоба на Търл.
Секундите летяха. Намираше се под прицела на лъчевите пушки.
Метна се на Уиндсплитър и го пришпори към върха на скалата. Прехвърли билото и спря внезапно. Под него се свлече лавина от камъни.
Джони скочи на земята и се увери, че е извън обсега на лъчевите пушки. Жуженето, превърнало се във вой, беше достигнало връхната си точка. Във въздуха се долавяха странни вибрации. Той познаваше това усещане.
Пратката на платформата затрептя за миг и изчезна от погледа му!
4
Сега трябваше да последва компенсаторната обратна вълна.
Джони броеше секундите. Дишаше тежко. Уиндсплитър също се задъхваше и трепереше.
Изведнаж земята се разтресе. Чу се оглушителен гръм. В небето блесна светкавица.
Обратната вълна?! Трясъкът беше такъв, сякаш Земята се разпадаше на парчета!
Джони се изкатери до върха на скалата и надзърна от другата страна.
Експлозията беше прекалено силна, за да бъде причинена от обикновената компенсаторна вълна.
Според предварителните му изчисления бомбите трябваше да избухнат на Психло чак след десет секунди.
Контролната кула гореше, от вътрешността й изригваха пламъци.
Мрежата от кабели около платформата се топеше.
Ударната вълна блъсна машините в зоната за телепортиране. Водачите им изпопадаха на земята.
Над зоната се издигаше искрящо сияние.
Куполите на лагера се тресяха, но останаха невредими.
Трусовете се предадоха и в равнината.
Беше рано за експлозиите на Психло. Какво се е случило? Дали не бяха пропуснали целта? Дали смъртоносният товар не бе попаднал някъде наблизо? Означаваше ли това, че психлоската армия ще бъде телепортирана всеки момент, за да ги смаже? И най-важното — можеха ли да продължат замисленото нападение?
Джони погледна разтревожено редицата бойни самолети. Преминаването на обратната вълна беше уговореният сигнал за излитане.
Хвърли поглед към близките хълмове. Според плана няколко групи шотландци, облечени в маскировъчни противорадиационни костюми, трябваше да изскочат от прикритията си и да заемат позиция за стрелба.
Може би в обратната вълна имаше радиоактивни частици, а той не беше в защитна екипировка.
Ето! Бойните самолети потегляха! Шестнадесет се вдигнаха във въздуха. Във всеки имаше по двама пилоти. Бяха прекарали цялата нощ, скрити в тях. Всички бяха снабдени с подправени ключове.
Бойните машини излитаха една след друга. Ревът на мощните им двигатели се сливаше ведно. Тридесет и двамата мъже започнаха атаката.
Петнадесетте самолета се насочиха със свръхзвукова скорост към целите си — по един за разположените по цялата планета мини. Задачата им беше да ги бомбардират и разрушат, преди да е организирано контранастъпление. Един самолет оставаше, за да прикрива от въздуха нападението на лагера. Радиовръзката беше забранена. Изненадата трябваше да бъде пълна, без всякакво предупреждение!