Джони огледа останалите на площадката самолети, за да се убеди, че са извадени от строя. Бяха леко наклонени. Всичко беше наред…
Внимание! Нещо не бе както трябва. Би следвало да останат четири, защото обучените пилоти бяха тридесет и двама. Но бяха три!
Той се надигна още малко над билото и се огледа разтревожено.
Веднага забеляза какво се е случило.
Една от стените на моргата беше съборена с помощта на ковчег, който лежеше сред отломките!
Търл бе успял някак си да дойде в съзнание и да си пробие път навън.
Джони погледна нагоре.
В небето над лагера кръжаха два самолета. Два! Той сграбчи юздите на Уиндсплитър. Конят беше ранен — навехна крака си при шеметното спускане надолу по хълма. Триста метра го деляха от самолета.
Напрегна всичките си сили и затича надолу, като не откъсваше поглед от небето.
Откъм лагера срещу него започна да бълва огън една лъчева пушка. Той бягаше сред фонтани от пръст, вдигнати от изстрелите.
Къде бяха бойните групи? Дали не бяха унищожени?
Джони се насочи към най-близкия самолет. Около него просветваха експлозии. Стреляха няколко пушки.
Успя да стигне до самолета и да отвори вратата му наполовина. Миг след това един изстрел я затвори с трясък. Той се промуши под корема на самолета и влезе през другата врата.
Ключът! Трябваше да намери ключа! Къде ли го беше оставил Ангъс? Трескаво опипваше седалките. При сътресението от вълната ключът беше паднал. Един изстрел от лъчева пушка попадна върху стъклото. Ето го! Там долу, на пода!
Точно преди да натисне стартера, чу ниския мощен рев на базука. След това проехтя и лаят на автоматите.
Двигателите заработиха и пръстите му запрепускаха по пулта за управление. Самолетът се стрелна нагоре и се издигна на височина седемстотин и петдесет метра.
С крайчеца на окото си забеляза атакуващите бойни групи. Две от тях носеха базуки, а останалите четири бяха въоръжени с автомати. Бяха прекарали нощта в дефилето, облечени с топлозащитни наметала.
Джони включи екраните. Къде ли беше Търл?
5
Няколко километра по-нататък Търл и охраняващият нападението на лагера самолет се бяха вкопчили в битка на живот и смърт.
Джони се насочи към тях. Внезапно те свиха рязко на север. Единият самолет се мъчеше да избяга, а другият го преследваше. Дали пък двамата шотландци не се опитваха да се спасят с бягство?… Не! Изведнаж разбра какво става. Това беше номер! Търл симулираше отстъпление, за да примами шотландеца в капан.
Забраната за свръзка! Проклетата забрана за свръзка!
Шотландецът се хвана на уловката.
Преди Джони да успее да стигне до мястото на битката, Търл направи лупинг, улученият самолет бе обхванат от пламъци и с вой полетя към земята.
Джони видя как двамата пилоти успяха да катапултират от двете му страни.
Реактивните струи на портативните двигатели за аварийно напускане на машината припламнаха, за да омекотят кацането. Двамата се приземиха на известно разстояние един от друг.
Ако Джони успее да заеме позиция зад самолета на Търл, докато той е зает да довършва жертвите си… Ето! Чудовището не можа да устои на изкушението и пикира, за да простреля единия от пилотите.
Шотландецът беше улучен и тялото се свлече на земята.
Джони беше точно зад Търл! Натисна спусъците на оръдията и лъчите се забиха в корпуса на самолета му.
Изведнаж той изчезна!
Джони хвърли бърз поглед към екраните. Самолетът беше над него.
Но не стреляше.
Джони веднага съобрази, че той ще се опита да избегне боя, за да се върне в лагера и да унищожи бойните групи.
Най-важното нещо в психлоската бойна авиационна тактика беше да се предвиди какво ще направи противникът. Самолетите се ускоряваха толкова бързо и можеха да правят такива внезапни маневри, че винаги трябваше предварително да се отгатват ходовете на другия.
Джони закова самолета си точно под носа на Търл. За миг през бронираното стъкло зърна покритото с маска лице на психлоса. Наистина беше Търл. Луд или не, той беше отличен пилот и стрелец. Джони не знаеше дали може да се справи с този маниак.
Търл направи десен завой. Джони беше предвидил маневрата и го последва. Психлосът продължи в същата посока, но Джони подозираше какво ще направи и го пресрещна с готови за стрелба оръдия.
Търл се издигна нагоре и успя да свари Джони неподготвен. Промъкна се над самолета му и се насочи обратно към лагера. Джони веднага коригира курса си и почти се заби в корема на самолета му.
Защо не довърши веднаж завинаги чудовището още в моргата?
Тогава просто не му остана време.
Търл се спусна надолу и надясно, след това наляво и отново надясно. Сменяше посоката на равни интервали. Движенията му лесно можеха да бъдат предвидени. Джони изскачаше пред него след всеки завой.