— Хееей!
Сега пък се беше домъкнала Чърк. Зът я изгледа враждебно. Патка глупава!
Я чакай, тя държеше огромен ключ.
— Намерих това в бюрото му — каза Чърк с неуместно кокетство.
— А другите? — извика й Зът. — Къде са ключовете за компютъра?
— Беше само един — изчурулика тя.
Зът се стресна. Ако това нещо избухнеше в хангара… Трябваше да го премести на всяка цена! Механиците му подадоха ключа.
Огледа го. Най-обикновен, с три зъба, грапав. Дръжката му бе напукана. Поне Търл да бе направил нов! Как не, той беше зает винаги с толкова важни неща!
Вкара го в ключалката. Беше страшно тежък. Опита се да го превърти, докато ругаеше през зъби Търл. Какъв глупак!
Ключът се разпадна, но като по чудо вратата поддаде.
Зът захвърли парчетата на пода на хангара. Замалко щеше да уцели Чърк. Е, вратата най-сетне беше отворена.
Той напрегна мускули, за да я изтика навътре. Ръждясалите панти заяждаха. Тя се отвори със скърцане и пред очите му зейна вътрешността на огромното туловище.
Зът извади фенера. Вътре нямаше никакво осветление, защото бомбардировачи като този се управляваха автоматично, не се предвиждаха пилоти. Това бяха бездушни тонове броня и смъртоносен газ, задвижвани от огромни двигатели.
Чак сега се сети, че можеше да вземе гориво от него. Е, вече беше късно.
Насочи се към кабината за управление почти пипнешком. Трябваше да спре заложената програма. Не можеше да влезе! И тази врата беше бронирана! Нямаше ключ, а металът щеше да устои на всякакви инструменти. Проклетият Търл!
Освети вътрешността с фенера. Намери ръчката, с помощта на която се освобождаваха магнитните спирачки, когато самолетът трябваше да се премести от едно място на друго в хангара.
Посегна към нея.
Внезапно тя се премести, преди той да успее да я достигне!
Ясно чу превключването на релето в кабината.
Замръзна на мястото си и очите му се разшириха от ужас. Хвърли се към вратата.
Рязкото потегляне го събори на пода. Опита се да допълзи до отвора.
Нямаше да успее!
Бомбардировачът излетя и вратата се люлееше на няколко метра от земята. Зът не посмя да скочи.
Въздушната струя я блъскаше и щеше да го премаже.
Зът изпусна тежка въздишка, внезапно обзет от ужас. По дяволите Търл!
Е, поне сега можеха да изкарат бойните самолети и да сложат край на коварното нападение на толнепите.
Трябваше да се бият, а получаваха половин заплата и премиите бяха спрени.
Разбира се, че Търл беше виновен и за това!
8
На тридесет километра от лагера Джони видя излитането на самолета. Дали беше бомбардировачът, натоварен със смъртоносен газ? Сърцето му спря.
Върху едната страна на грамадната машина избухна огромен пламък. Това беше изстрел на базука. Специална бойна група не трябваше да допусне излитането на бойните самолети. Още една експлозия от другата страна, преди димът от първата да се бе разсеял. И двете не засегнаха бомбардировача. Могъщ и несъкрушим, самолетът се издигна на височина около километър. Насочи се на североизток.
След това сви на изток, беше толкова огромен, че изпълни небето. Туловището му носеше хиляди белези от минали битки. Макар и безкрайно напрегнат, Джони успя да прецени, че самолетът лети с четиристотин и петдесет километра в час. Веднага след него излетя и един боен самолет. И върху неговата броня избухнаха два заряда от базука. Той невъзмутимо продължи да следва бомбардировача. Докато преминаваше над главите им, Джони успя да забележи, че е някакъв особен тип, непознат за него. На двете му страни беше изписана цифрата 32, имаше и някакви странни емблеми. Дали не беше специална ескортираща машина?
Земята трепереше от ръмженето на двигателите.
Когато самолетите отминаха, Търл каза:
— Хайде, животно, признай си, победени сте. Ще ви ликвидират още преди контраатаката от Психло. Защо не разкараш този пистолет и не сключим ново споразумение?
Джони не му обърна внимание. Той се опитваше да определи курса на бомбардировача, като се ориентираше по следобедното слънце. Следи го чак докато се скри зад хоризонта на североизток. Изглежда нямаше да се отклонява от курса си. Успокой се, каза си той, не се паникьосвай.
— Коя е първата му цел? — попита. Един боен самолет можеше да развива до три хиляди и петстотин километра в час. Имаше възможност да го стигне. Трябваше да запази хладнокръвие.
— Дай ми пистолета и ще ти кажа — отвърна Търл.
Движенията му изплашиха Пати.
— Не му вярвай! — замоли го тя. — Обещаваше ни храна, но нито веднаж не ни донесе. Дори няколко пъти ни каза, че си мъртъв.