— Кажи ми къде отива бомбардировачът, или ще прострелям и другия ти крак! — той насочи оръжието.
— Хайде, стреляй! — извика Пати. — Той е подъл и лъжлив грубиян! Същински дявол е!
Джони гледаше натам, накъдето изчезна Криси. Наистина се бавеше. Не можеше да остави момичетата сами с Търл. Мисли хладнокръвно, повтори си той. Няма да ти избяга.
— Е, добре — отвърна чудовището, като се престори, че се предава. — Ще ти кажа набелязаните цели.
— Поред, без да изпускаш нито една! — прекъсна го Джони, като многозначително вдигна дулото на пистолета.
— Много ти се иска да ме застреляш, а? — усмихна се Търл.
— Не изпитвам удоволствие от убийствата, защото…
— Защото си глупак! — присмя му се Търл.
Пати стана неспокойна, тъй като не разбираше нищо от разговора им, воден на психлоски.
— Не го слушай, Джони! Застреляй го! — продължи да го моли тя, като увисна на ръката му.
— Добре, съгласен съм — продължи Търл. — Първата му цел е южният край на Африка. Следващата е Китай. Сетне Русия. Според програмата след това трябва да прелети над Италия и да се върне тук.
Хайде де, помисли си Джони, той не спомена Шотландия. А самолетът се насочи над Арктика към нея. Точно към Шотландия. Ясно е, че тя е първата мишена. И то защото психлосите си мислеха, че не могат да стигнат там горе, в планините. Все пак благодаря ти, Търл.
— Това вече е друго нещо — каза той на глас. — Щом приказваш, ще поживееш още малко! — Седемнадесет часа бяха нужни на бомбардировача, за да стигне до Шотландия. Разбира се, че ще може да го спре!
Криси идваше насам. Изникна внезапно иззад едно малко хълмче. Конят се движеше ходом. Джони веднага разбра защо — върху него полулегнал яздеше Тор. Тя едва го крепеше на седлото. На лявото му рамо противорадиационният комбинезон бе пропит с кръв. Криси беше накъсала коженото си наметало, за да го превърже. Счупената ръка на Тор бе шинирана набързо с две пръчки. Значи той бе пилотирал сваления самолет.
Тор се спусна на земята с помощта на Криси. Беше пребледнял от загубата на кръв и едва се крепеше на краката си. В погледа му се четеше болка.
— Съжалявам, Джони!
— Грешката не беше твоя, а моя — отговори му той. — Криси, сложи го да легне на скалата!
Тор вдигна очи към Търл. Беше го виждал отблизо само два пъти. Тутакси го позна и извади намерения в някакъв стар арсенал „Смит и Уесън“, 45-и калибър, за да го застреля.
— Не, недей! — спря го Джони. — Вземи го на прицел и го убий, ако мръдне! Внимателно следи ръцете му! Ще можеш ли?
Тор беше само на около петнадесет метра от Търл. Намести се удобно и се прицели.
— Слушай, Търл — предупреди го Джони, — този пистолет може да пробие в тялото ти дупка, през която да премине цял кон! Зареден е със специални куршуми с взривател, много по-мощни от лъча на пистолета ти. Ясно ли е?
Дръж се спокойно пред тях, можеш да спреш бомбардировача!
Той се обърна към Пати. Даде й един огромен лъчев пистолет. Обясни й как да стреля с него и тя решително се насочи към скалата, за да го подпре — беше твърде тежък за нея.
— Така ли да го държа?
— Не го изпускай от прицел! — Имаш достатъчно време, повтаряше си той. Не можеш да тръгнеш, преди да се увериш, че те са в безопасност.
— Защо не го застреляме? — попита Тор.
— Трябва първо да го разпитаме.
Търл не разбираше и думичка от разговора им, но се досещаше за намеренията им.
Джони извади ножа си и като внимаваше да не послужи за прикритие на Търл, го накара да се обърне. Разцепи дрехата му от яката до кръста. Отряза и свали ръкавите му. Мина пред него и се вгледа в предателските му очи. Какво ли беше намислил? Разкъса крачолите на панталона му. Търл се опита да се изправи, но Джони го събори обратно с един удар. Чудовището се отпусна. Взе му панталона, ботушите, часовника и шапката. Остави му само дихателната маска, но демонтира резервните бутилки. Търл се озъби разгневено.
Лежеше неподвижен, разрошената му козина бе пропита с пот, а ноктите му се свиваха и отпускаха безсилно. Само ако можеше да сграбчи Джони!
Той му свали колана и върза китките му отзад. Взе поводите на Оулд Порк, прекара ги под вързаните ръце на Търл и върза другия им край за маркуча на дихателната маска. Стегна здраво. Чудовището щеше да се задуши и при най-малкия опит да се освободи. Направи всичко както трябва, каза си Джони, не се поддавай на паниката, ще го настигнеш!
Действуваше бързо. Отдръпна се от Търл и прерови дрехите му. Не се учуди — в тях бяха скрити две оръжия, нож и пистолет.
Джони даде един изстрел с него. Беше абсолютно безшумен, но толкова мощен, че храстът, към който бе насочен, пламна веднага. Той подаде на Пати това оръжие и взе обратно тежкия пистолет.