Търл с ужас наблюдаваше как документът се подписва, освидетелствува, запечатва с червени печати, покрива се със златни печати и се опакова с восъчни печати. Петнайсет отделни копия от него!
Но си му дадоха парите. Казаха, че денвърския клон на банката се затваря и не могат да държат парите там, затова Търл трябвало да ги вземе веднага. Търл не протестира.
Докараха съндъците на един камион и ги стовариха в спалнята му.
Дадоха му неговите копия от договора и той подписа разписка за получената сума. Още щом излязоха от стаята, той затръшна вратата и моментално скъса и изгори своите копия, а след това унищожи пепелта. Ако това стигне до Психло…
След всичко това се поуспокои, седна на леглото и погали с лапа парите. После осъзна, че не може да си легне сред толкова много съндъци.
Извика часовоите и поиска да го придружат до моргата, за да вземе три ковчега. Стори му се, че ковчезите са по-малко от преди. Както и да е, докара ковчезите в спалнята и се зае да прехвърля парите, като броеше междувременно пачките.
Вече беше късно, а оставаше още работа, затова постла няколко одеяла на един от ковчезите и легна да спи отгоре.
На следващия ден продължи да опакова парите — никога преди не беше си представял какво огромно количество са два билиона кредита — и откри, че не му достига един ковчег. Трябваха му четири.
Повика отново часовоите и отидоха в моргата за още един. При последното му посещение имаше един близо до вратата. Сега го нямаше. Някой правеше нещо с тези ковчези.
Само шеф на сигурността с таланта и опита на Търл би могъл да стигне до дъното на тази история. По този въпрос спор нямаше.
Най-напред разпита часовоите. След това капитан Арф Моифи. И разбра, че тези бриганти, тези опитни наемници, на които уж можеше да се разчита, са продавали нелегално ковчези на кадетите.
Командосите на нощно дежурство ги разменяли с кадетите срещу уиски. Уискито било някаква напитка, произвеждана в Шотландия. Опияняваща.
О, Търл разбра цялата история. Късно вечер някой кадет, всяка вечер различни, идвал в лагера с ведро уиски и го разменял за един ковчег.
Нямаше никаква полза капитан Арф Моифи да му показва, че кадетите използвали оловото, за да си правят Малки моделчета самолети и войничета. Моифи дори имаше няколко такива. Търл ги познаваше добре. Използваха се в някаква игра, наречена клеп. Значи тези кадети продават разни играчки, направени от претопеното олово на ковчезите!
Търл поиска да види Снит. Заповяда му веднага да сложи край на тази практика.
След три дни, когато придружен от охрана, Търл отиде в склада за метали да си набави метални плоскости, той забеляза, че хангарът е почти празен. Имаше няколко рудопревозвача, пет шест бойни самолета и нищо друго. Веднага отиде до гаража. Той също се оказа почти празен. Бяха останали само десетина камиони и два Башъра.
Окрали са всичко посред бял ден!
Намери Ларс и си изля яда върху него.
Ларс обясни, че имало много блъснати самолети и кадетите заменяли негодните с тези от хангарите.
Търл се готвеше да разкъса Ларс на парчета, но внезапно се сети, че собствеността на компанията не бе повече под неговите разпоредби. Тъй че, карай да върви.
След три дни Търл имаше яростен спор с Кер.
Преди известно време бяха започнали да разчистват останките от старата зона за транспортиране и Търл искаше да се увери, че всичко е на безопасно разстояние от енергийните стълбове. Отиде до зоната и какво да намери…
Кер използваше най-непохватните и неопитни ученици като машинни оператори при изкопаването на окопа за кабела за атмосферна йонизация. Окопът беше наполовина изкопан. Но тези глупаци бяха ровили навсякъде!
И нещо повече! Навсякъде имаше разпръснати съоръжения. Кранове, багери, какво ли не. Където някое от онези тъпи животни бе копало нещо си, бе зарязало машината без да си направи труда да я помръдне. Където е трябвало да повдигат нещо, оставяли са си крана на мястото.
Каква бъркотия!
Застанал на платформата, проклинащ яркото зимно слънце, чувстващ се зле заради отвратителния дихателен газ, Търл изгаряше от желание да разкъса джуджето на парченца.
— Не се стараеш особено! — гневно каза той.
— Какво мога да направя, когато тези животни постоянно чупят машините? — извика Кер.
— Не можеш ли да я караш по ясен, прост план? — извика Търл.
— Какво мога да направя, когато тези животни не разбират от ясен, прост план? — извика Кер.
Търл разбра, че Кер има право. Така нямаше да стигнат до никъде, навиквайки се един друг.
— Виж — каза Търл, — в твой собствен интерес е да стигна здрав и читав на Психло.