Маккендрик помисли малко и кимна.
— Само че — добави той, — това не обяснява какво става с жените.
Джони взе техния тип капсула и я огледа.
— Това е друг вид предпазител. Тъй като математиката е логическа мисъл, тя ще предизвика протичането на ток. Вероятно на жените не се преподава математика — това е част от техния морален код. Жените се смятат за нелогични същества. Когато започнат да разсъждават по математически или дори само да опитат, веригата се претоварва и предпазителят изгаря. Нямат бронзов предмет, затова само изпадат в кома. Разумната част от мозъка им повече не е свързана и нямат връзка с нерваната система.
Джони спря за малко.
— Обяснението ми може и да не е пълно, но знам, че това са само предпазители и вериги. И ето как защитават своята империя!
— И ето защо са толкова смахнати — добави Маккендрик. — Сигурен съм, че обясненията ти са съвсем правилни.
Маккендрик обърна психлсокия череп върху операционната маса. Беше голям, масивен, тежък. Сложна структура от кости и стави.
— Само едно нещо не е както трябва.
Джони бе като зашеметен от факта, че стигна толкова далеч. Наостри уши.
— Не сме напреднали ни сантиметър по въпроса с изваждането на тези неща от главите им.
Джони безмълвно остави снимките и капсулите на масата и излезе от стаята.
Денят определено не го изпълваше с надежда.
7
Джони се стрелна на северозапад с бойния самолет Марк 32.
Тревогата бе вдигната само преди около половин час. Гленканън бе в опасност.
Беше Ден 78, оставаха само четиринайсет дни до момента, когато Търл бе планирал да се телепортира. От последните дискове се виждаше, че той все още не е започнал пулта за управление. Ужасно се бавеше.
А сега и това! Гленканън бе нападнат по време на полет.
Посетителите на четиристотин мили над земята се бяха увеличили. Сега бяха осемнадесет. Полу-капитан Рогодетер Сноул се бе върнал с още четири тежко въоръжени бойни кораба. Един от тях, ако не и повече, бе със сигурност самолетоносач. Вероятно тъкмо от него са нападнали Гленканън.
Джони не бе взел комуникатор със себе си. Когато дойде тревогата, той просто бе излязъл от лагера. Стормълонг и още двама пилоти набързо излетяха, а Джони успя само да грабне една въздушна маска и скочи в самолета. В момента цялата въздушна комуникация се извършваше на пали. И Гленканън, и Стормълонг имаха комуникатори до себе си и ги използваха. Затова Джони не знаеше какво става. Гласовете на будистите не губеха своята напевност дори по време на битка, затова и по интонацията не можеше да се отгатне как вървят нещата.
Джони набра височина и обхватът на екраните му се разшири. Стормълонг и другите два самолета бяха точно пред него. Още не беше засякъл Гленканън.
Джони включи един от горните скенери. Три от посетителите се виждаха, макар и не така ясно, както нощем, тъй като ултравиолетовите лъчи пречеха.
Като че ли беше корабът от клас Валкор. Другите два с него бяха по тежки, по-масивни. Да, същия кораб — имаше мост с диамантена форма. Самият полу-капитан Рогодетер Сноул.
Трите кораба не слизаха долу. Явно за това трябваше много слънчева енергия и те я пестяха. Другите два кораба приличаха на самолетоносачи.
Да! От единия отново атакуваха. Шест иглоподобни самолета се спускаха надолу като стрели.
Направо на психлоски Джони каза:
— Нови шест отгоре! — това трябваше да предупреди Стормълонг.
Ето къде бе Гленканън. Летеше на около сто хиляди стъпки и се спускаше към базата. А придружаващия го самолет? Ни следа от него.
Четири игли се стрелнаха зад Гленканън. Периодично от оръдията им излизаше огън с дълък обхват.
Стормълонг се насочи натам.
Трите самолета, близо един до друг, се врязаха право в преследвачите толнепи.
Експлозия! Втори взрив с горещ син пламък. И още един.
Само един толнеп се измъкна от дима.
Джони тръгна да пресрещне шестте, които слизаха надолу. Ставаха все по-големи и по-големи на екраните му.
Прицели се в носа на водача. Палецът му удари бутона за стрелба точно в момента, в който той се изнесе странично и блъвна цялата чудовищна мощ на оръдията в стройния ред на толнепите.
Екраните му се обагриха в червени отблясъщи от експлозията.
Чу се лек удар от падането на една отломка от толнепски кораб в крилото.
Джони умело лавираше, за да не се посипе всичко отгоре му. Прицели се в опашката на последния кораб. Удари бутона на огнестрелното оръдие. Летеше напред толкова лудо, че изпусна.