— Странен начин да се сложи край на едно сто и трийсет годишно изгнание. Но това всъщност не е краят. Все още съм в изгнание, дори да остана тук.
Беше го накарал да говори. Най-добре да не спира.
— Как започна? — попита Джони.
Сот повдигна рамене.
— Както винаги започва. С проява на неучтивост към някой катрист. Не го ли пише в досието ми?
Джони поклати глава и Сот продължи:
— Няма защо да крия. Напоследък изпитвам странното усещане, че трябва да бъда по-честен. Наистина се радвам, че оправихте зъбите ми. Два от тях много ме боляха. Както и да е, в училище имахме един млад психло, който все си объркваше уроците и искаше по-добре да му се обяснява…
— По математика ли? — попита Джони.
Сот доста време го гледа.
— Защо питаш? — каза най-накрая.
Над него сякаш мина облак и изчезна. Понеже Джони не му отговори, той продължи.
— Ами да, в известен смисъл се отнасяше до математиката. Ставаше въпрос за изчисляване на рудни тела при полу-сърцевинното миньорство. — Въздъхна. — Някой сигурно бе докладвал за него, защото катристът на училището дойде и започна да му крещи, а после и на целия клас. Беше много неприятно. Нищо не може да извини постъпката ми, естествено, но години след това си мислех, че е защото майка ми бе член на нелегалната църква. Вярваха, че разумните същества имат души и много държаха на тях.
Не че я хванаха, не. Но вероятно нещо от нея се е прехвърлило върху мен, за да постъпя така. Катристът седеше по средата на стаята и крещеше на учениците, че са животни и най-добре да не забравят, че са животни. Вдигаше толкова много шум, че се обърках. Искрено желаех да млъкне, защото имах урок. И просто ми се изплъзна.
Дълго време не каза нищо.
— Някак си е болезнено да говоря за това. Никога не го правя. Ако се разчуе в… — млъкна и отвори уста. — Всъщност да, всички са мъртви. Няма нищо страшно да говоря за това. — Погледна Джони от близо. — Нали така?
— Разбира се. Дори не знам какво е това „катрист“.
— Знаеш ли, дълго мислих и излиза, че и аз не знам. Но това така промени живота ми, че доста неща ми станаха ясни. Имам много книги за много планети. Преди двеста и петдесет хиляди години психлосите са били съвсем различни. Дори не са се казвали така. Мисля, че нещо или някой ги е изплашил да не бъдат завладени.
Доколкото можах да сглобя нещата, имало е някакви панаирджии — нали знаеш, мошеници, шарлатани. Те са се наричали отначало „психлоси“. Хипнотизирали са хората на сцената и са ги карали да вършат смешни неща, за да разсмиват публиката. Отрепки. Всъщност, просто престъпници.
Когато се е случило онова нещо, отишли са при императора и не зная какво са му казали, но веднага са поели ръководството на училищата и болниците. Според книги от други планети, преди това расата е носила името на императора, който е управлявал. Точно по онова време са започнали да се наричат психлоси. Това е било името на онези шарлатани. И оттогава расата е започнала да се нарича като тях. Според някои стари речници „психло“ означава „мозък“. Има и друго значение — „собственост“. Всичко е станало собственост на психлосите.
Както и да е, членовете на онази тълпа главорези са започнали да се наричат „катристи“. Това означава „мозъчен доктор“. Така че, хората от народа са станали „психлоси“, или „мозъци“, а „катристите“, или „мозъчните доктори“ са били скритото правителство. Те са обучавали децата. Проверявали са всеки един гражданин. Подтиснали са религията. Диктували са на хората как да мислят.
Е, глупаво постъпих. Нямам никакво оправдание.
Умълча се.
— Но този катрист вдигаше такава врява! Не трябва да обвинявам майка ми. Просто думите сами излязоха от устата ми. Казах: „Те не са животни!“.
Потръпна и след малко продължи:
— Така започна изгнанието ми. Е, сега вече знаеш.
Това, което Джони сега знаеше бе, че тази тълпа мошеници са били ненормални.
— Е, ако не си дошъл за това, тогава за какво? — попита Сот. — Развалина като мен няма с какво да е полезен.
Джони мина направо на темата:
— Ти очевидно разбираш от математика.
Подозрение замъгли и без това мъглявия поглед на Сот.
— Как разбра, че хобито ми е математиката? Не го пише в досието ми. Веднъж платих на една женска петститин кредита, за да го прочета и знам със сигурност.
След това изведнъж се сети.
— А! — И протегна ръка към лавиците с книги. — Книгите ми!
Пак помръкна.
— Но повечето са на езиците на други планети и много малко хора от земята могат да ги четат. Много от тези раси дори са мъртви! Хайде, кажи ми защо си тук! — примоли се той.
— Искам да ме научиш да разбирам психлоската математика — каза Джони.