Джони инструктира още един шотландски офицер и уреди веднага да построят една фалшива площадка за примамване в района на Сингапур. На северозапад от древния и пуст човешки град имаше психлоска мина за желязо, титаний и калай. Разполагаше с достатъчно водноелектрическа енергия, с атмосферен щит и с определено количество самолети и снаряжение. Няколко китайци, трима пилоти, един комуникатор, един Координатор и шотландският офицер трябваше да заминат там и да построят платформата. Джони им даде стария изгорял пулт за управление и те го поправиха. Под защитата на атмосферния щит трябваше да се преструват, че постоянно изпращат пратки на Психло, които ту се появяват, ту изчезват от платформата. Когато истинският пулт за управление излети от Америка, ще изпратят в Сингапур почти цялата охрана, за да отвлекат вниманието им от истински важния район. Площадката в Кариба бе замаскирана с мрежи от самото начало и от разговорите на посетителите разбраха, че те я смятат за някакъв храм. Джони предупреди офицера, че атаката в Сингапур ще бъде тежка. Но шотландецът само се усмихна, грабна хората си и потегли.
Джони бързо отиде в Кариба. Китайците се бяха справили удивително. Под щита имаше покрив, но цялата платформа бе покрита с много красиви дървени форми. Наоколо бе пълно с дракони, издялани от дърво и глина, опашките им бяха люспести, а от устите им излизаше огън. Под защитния конус си бяха построили бунгала, облицовани отвътре с тухли. Имаше дори малка болница. Селото, където живееха, бе от вътрешната страна на щита на брега на езерото. Беше многоцветно и привлекателно, повече приличаше на градина, отколкото на бойна зона.
Доктор Алън бе приготвил някаква течност от растения в района на Найароби — нарече я „пиретрум“ — която била много ефикасна срещу насекоми и макар че горите бяха пълни с животни, които привличаха мухи, нямаха неприятности с цеце.
Джони ги чу да пеят и свирят на някакви странни струнни и духови инструменти и ги записа. Накара ги да инсталират високоговорители, за да пуснат записите при активиране на зоната — това щеше да заблуди посетителите отгоре. Освен това щеше да се намеси и интерференцията от атмосферния щит, тъй че лъчите нямаше да им донесат никаква информация за това, което става.
Като се завърна в Африка, беше Ден 87. Стормълонг бе донесъл още дискове, които показваха цветните кодове на кабелите и жиците. Така можеха да свържат пулта за управление в Кариба. Джони даде кода на Ангъс.
Стормълонг каза, че това е последният му полет, затова Джони внимателно го инструктира върху военното положение. Стормълонг трябваше да бъде готов да поеме противовъздушната защита на планетата. Джони вярваше, че посетителите ще ги нападнат веднага след телепортирането от Америка. Не му позволи да участва в нападението. Данълдин щеше да ги прикрива. Тор също щеше да участва. Джони пропусна Робърт Лисицата, който обикновено ръководеше всички подобни операции.
Стормълонг, подобно на Ангъс, също не искаше Джони да заминава. Каза, че в Америка вече не е останало нищо. Академията беше празна. Джони трябваше да разчита само на собствения си нападателен отряд. В Академията беше пълно с бриганти. Едва събраха подслушвателните устройства и камерите от трите места и те започнаха систематично да претърсват и ограбват района. Но понеже липсваше подкрепата на сър Робърт, Стормълонг не можа да надделее.
Джони бе тръгнал към едно от горните нива на базата, когато се натъкна на Кер.
Психлото джудже грейна в усмивка. Стиснаха си „лапите“. Бе тръгнал да търси Джони, за да му покаже глупавите пари, които печатаха сега в Америка и с които му бяха „платили“. Джони го дръпна в един изоставен офис и поклати глава при вида на банкнотата от сто кредита със снимка на Браун Лимпър Стафър.
— Това не струва нищо! — каза Кер. — Бригантите ги хвърлят по улиците.
Кер така се радваше, че се е измъкнал от онова място. Разказа всичко на Джони.
— И ми предложи седемстотин и петдесет галактически кредита, които никога няма да видя. Той е луд. Няма разума на нас, полу-човеците — и Кер се засмя.
Даде му окончателните планове на платформата за телепортиране. Нямаше нищо ново. Кер бе копал и бе направил всичко според плана. По същия план бяха тренирали и хората от нападателната бойна група и Кер го убеди, че всичко си бе на мястото.