Но Кер не бе разбрал, че и Джони заминава. Като научи, стана страшно сериозен.
— Този Търл е много лош. Може да е подготвил изненади. Не ми харесва това, че отиваш, Джони.
Джони каза, че няма избор.
— Ами ако на платформата се телепортират психлоски воини? — попита Кер.
— Не мисля, че е много вероятно. Освен това сме подготвили подарък за Психло.
— Надявам се — каза Кер. — Ако някога се появят тук отново, свършено е с косматия ми врат. Дни наред ще ме мъчат, преди да ме убият!
— Мисля, че няма за какво да се притесняваш — каза Джони. — Само че трябва да останеш сред защитниците тук. Има доста чуждоземни затворници, а и всички живи психлоси са тук. Може би ще ги научиш да играят на карти!
Кер се засмя, а после каза:
— Онзи, който наричате сър Робърт, той върна ли се тук?
— Защо?
— Ами някъде от средата на преместването на Академията никой не го е виждал. Исках да го попитам за някои неща, но не го намерих. Данълдин се обади на няколко места. Не е в Единбург, нито в Люксембург, нито в Русия. Мислех, че трябва да е тук. Питам, защото той знае всичко за разположението на силите ни и дори някои детайли от плана на твоята атака.
Джони много се притесни за сър Робърт. Той пресече въпроса на Кер така:
— Никой не може да го накара да проговори.
— Нашите служби могат да накарат всекиго да проговори — каза Кер.
— Нямаме информация, че врагът го е хванал.
Малко след това Джони направи собствено разследване. Никъде нямаше и следа от сър Робърт. Няколко товарни самолета преди известно време бяха свалени от противникова атака. Пътували от Америка за Шотландия. Дали сър Робърт не е бил в един от тях?
Но той знаеше съвсем малко подробности за нападението. Нямаше причина да променят плана в последния момент.
Джони прекара последния ден в мината край Лейк Виктория в подготавка за всякакви вероятности. Изобщо не се заблуждаваше, че нападението ще бъде безобидно.
Написа писмо на Криси, което знаеше, че ще й бъде прочетено от свещеника и го остави на видно място върху бюрото си. На плика написа: „До Криси, в случай, че нещо се случи с мен“.
Беше чувал, че хората пишели завещания, за да разпределят личните си принадлежности. Той също реши да напише. Имаше само конете си и няколко чифта дрехи. Не можа да се сети какво друго притежава. Дойде му на ум, че може би Криси е записала къщата в Единбург на негово име, затова написа, че къщата, и всичко в нея остават за Криси. Спомни си за няколкото книги, които притежава и ги завеща на Пати. За нищичко друго не можа да се сети. Но може би хората ще си мислят, че подаръци като например автомата АК 47 и други са негова собственост. Не бяха кой знае колко много. Но все пак добави една точка: „И всичко друго, което се окаже, че притежавам, да бъде равномерно разпределено между…“, след което изброи имената на най-близките си хора. Позамисли се и добави Кер.
Освен това беше чувал, че тези завещания се подписвали пред свидетел, тъй че и това направи. След това го запечата в плик и го остави до писмото за Криси.
След като свърши тази работа, през цялата вечер Джони проверява дали добре работят оръжията му, дали антирадиационния му екип няма дупки, дали резервоарите на маската му са пълни и други такива дребни, но важни неща. Сложи в торбата си копие от договора за продажба, подписан от Търл. Провери обезопасителя на берилиевата бомба, която носеше със себе си. Пробва върха на брадвичката, която щеше да вземе, за да отреже кабелите на пулта за управление.
Почувства се напълно готов и легна да се наспи добре през последната нощ преди нападението в Америка. Направи всичко, което бе по силите му. Сега нещата бяха в ръцете на боговете. Или на дявол като Търл.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
1
Времето в американската мина през Ден 92 бе ветровито и студено. А около десет часа, четири часа преди времето на телепортиране, започна да вали сняг. Не беше много късно за сняг, но този бе особено обилен. Падаше на големи и меки снежинки, които лудо кръжаха, грабнати от вятъра.
На Търл изобщо не му пукаше. Ликуваше от радост. Това щеше да е последният му ден на Земята.
Дотук всичко вървеше добре. Откак се показа слънцето до момента, в който заваля, бе обикалял навън да провери кабелите и жиците. Почти с любов почисти за последен път точките на изстрелване на стълбовете, точките, които щяха да променят пространството и да го върнат отново у дома.
Беше измислил чудна история. Ще докладва за въстание и за продажбата на планетата на чужда раса. И ще разкаже как той, Търл, до последен дъх се е борил да спаси имуществото и технологията на компанията и уви, е трябвало да използва като последно средство бомбата, за да е поне сигурен, че никой повече няма да предаде компанията. На Психло щяха да му повярват. Разбира се, щяха да телепортират обратно камера и да проверят, но тя щеше да покаже едно черно петно.