След като Плис се отдалечи, Джони внимателно свали запушалките и се скри във вътрешността на танка, за да продължи работа.
Толнепът създаде паника сред часовоите, като спря и отвори страничната врата на танка. За малко да го застрелят, но Джони им даде знак да се отдръпнат. Ако толнепът се опита да го захапе, можеше да забие отверката в зъбите му.
— Вас не ви командват психлосите, нали? — каза толнепът, овиснал на вратата. Но като не получи отговор, тъй като Джони нямаше намерение да дава информация на един потенциален беглец, той пак попита:
— Какво се опитваш да направиш с този двигател?
Отначало Джони само го погледна, но после се сети, че като толнепски офицер той може да е запознат и обучаван на подобни машини.
— Знаеш ли как работи?
— Ама никак даже! И не съм чувал някой във вселената да знае — каза Плис. — Никога не сме нападали тази планета, но сме нападали други психлоски бази. В учебниците пише, че сме носили хиляди такива машини на оглед от експерти. — Усмихна се доста страховито. — Обзалагам се на следващата си заплата, макар че няма кой да ми я даде, че вие, хората, целите същото като всички останали.
Джони бе нащрек, но каза дружелюбно:
— Разполагаме с техни учебници, дори по математика. Всъщност, добрали сме се дори до един непокътнат телепортационен пулт за управление. В една книга пише, че веднъж сработвал, но в момента, в който се опиташ да разбереш как работи, бум и край, няма вече пулт за управление.
— Най-добрите толнепски командири са разпитвали психлоски инженери — продължи Плис, — но без никакъв резултат. Искам да кажа, никаква полза. Сдъвкват те и се самоубиват. Някъде съм чел, че това продължава от две хиляди и триста години.
Толнепът промени темата:
— Да знаеш някъде наблизо да има склад за метали? Може да си намеря нещо за ядене, защото съм гладен.
Джони каза на часовоите да го заведат.
— Успех — каза толнепът и в съскането му прозвуча сарказъм.
Отведоха го.
Може би говори така само от злоба. Но Джони не си вярваше особено.
Забрави какво точно бе направил преди да го прекъснат, затова отново постави бутоните на пулта в положение „на място“ и включи мотора.
Нищо не се случи.
Провери свързването. Всичко бе както трябва.
Опита се да си спомни дали толнепът не бе пипал нещо, но не беше.
Още веднъж опита да запали мотора. Нищо.
Какво му беше обяснявал Кер на времето за моторите? Беше се повредил един багер. Куполът не бе спуснат, защото Джони нямаше нужда от дихателен газ и върху пулта се бе натрупал прах и мръсотия. След това багерът не искаше да тръгне. А, да. Кер му каза да го остави, щял да изпрати инженер! Дойде инженер, разкачи пулта за управление и го отнесе в подземната работилница с един малък кран.
Тогава Джони повече се впечатли от крана. Крановете нямаха двигатели, а някакви магнитни плочи, наредени в кръг. Повдигачът се движеше, като черпеше енергия от магнитните плочи. По-добре да беше гледал как изваждат пулта.
Какво беше направил Джони, преди да се появи толнепът? Я да видим. Разхлаби гайките в горната част на пулта. Тук-таме психлосите си служеха с гайки. Най-често правеха молекулярна заварка на металните повърнхости.
Джони развъртя изцяло гайките и повдигна платката. Под нея болтовете влизаха в някакъв черен материал, под който бяха всички важни съставки на пулта за управление.
Значи болтовете. Освен че закрепяха платката, най-вероятно служеха и за свързване на нещо с нещо. Само че, не можа да намери никакъв ключ. Не изглеждаха да са нещо повече от обикновени болтове. Но явно при развинтването нещо се е разкачило.
Постави отново платката и ги завъртя. Разгледа внимателно друг пулт за управление и отчете ъгъла, под който най-вероятно трябва да завие болтовете. Коригира ги.
Пак не тръгна. Каквото и да опитваше, не тръгваше и толкоз.
Трябва да е заради болтовете. Когато онзи багер се развали, най-вероятно е било заради някакво парченце, което се е блъснало в болта и го е поместило.
За пети път повтори всичко отначало, като се опита да постави болтовете правилно.
Но това си беше и край. Моторът на Башъра не искаше да запали.
Най-накрая Джони се отказа.
Отиде долу при езерото и започна да хвърля камъни на крокодилите. Но се засрами, как може да дразни животните.
В сравнение с Търл тези същества бяха много дружелюбни.
Появи се кола, изпратена от сър Робърт. Предупреждаваше го, че никак не е разумно да стои на открито без въздушно прикритие. Посетителите отгоре може да изпратят някой.