Браун Лимпър пожела да остане сам. Завлече крак нагоре към хълма, където някога погребваха мъртвите. Като стигна горе, обърна се и хвърли поглед към празното село, разпадащо се и изоставено завинаги.
Нещо го глождеше и сега изведнъж прозря какво.
Беше племенен вожд без племе.
От пет племена сега бе останало само едно — бригантите! И те не бяха от Америка.
Осъзна, че е най-добре да потули нещата. Това щеше да подкопае авторитета му.
Нещо привлече погледа му. Паметник? Малък камък стърчеше от земята. На него имаше надпис:
Браун Лимпър изкрещя. Опита се да събори с крак паметника. Беше здраво хванат и само си нарани крака. Остана там и крещя, крещя, а ехото раздра тишината на долината.
След това спря. Всичко беше по вина на Джони Гудбой Тайлър. Всичко, което се бе стоварило върху Браун Лимпър през целия му живот беше изцяло по вина на Тайлър!
Но той пак ще дойде. Търл имаше планове и щяха да ги изпълнят. Браун Лимпър добре ще се погрижи за това.
Ако Тайлър се появи на платформата за телепортиране, да се счита за мъртъв.
Браун Лимпър се спусна надолу към самолета. Каза на Ларс и Снит — не трябваше да разберат какви са истинските му намерения — следното:
— Заради сигурността на всички, мисля, че трябва да ме научите да си служа с „Томпсън“.
Съгласиха се, че предложението му е разумно.
Търл няколко пъти бе казвал, че в никакъв случай не трябва да се стреля с оръжие по време на телепортиране. Но кой го беше грижа за това! Два автомата. Ще използва два… През целия път обратно Браун Лимпър си представяше как ще го направи.
3
Малкият сив човек наблюдаваше странната антика — земния кораб на няколко мили над неговата орбита.
Преди месец обединените сили разбраха, че трябва да не закачат такива кораби. Полу-капитан Рогодетер Сноул бе изпаднал в немилост, защото се бе опитал да отмъкне за себе си плячка — беше подготвил за атака своя боен кораб клас Валкор срещу кораб, същия като този сега. Странният кораб много ловко се бе изнесъл встрани. На полу-капитана докладваха за удари в задната част на бойния кораб.
Сноул изпрати да проверят за какво става дума. Хората му с ужас открили около двайсет мини, закрепени с магнит в задната част на кораба.
Земният кораб очевидно бе минирал орбитата, която те използваха.
Сноул още повече се учуди на това, че мините не избухваха. Значи се задействаха от атмосферното налягане, което означаваше, че ако приближи своя кораб клас Валкор на сто хиляди стъпки от повърхността на планетата, той моментално ще избухне от налягането на въздуха.
Всички командири веднага провериха корабите си да видят дали и те не са забърсали нещо такова. Не бяха, но разбраха, че ако преследват този земен кораб, той може да им хвърли облак мини по пътя. Много обезкуражаващо! Затова го оставиха на мира.
Корабът имаше голяма странична врата и много повдигачи. Малкият сив човек не беше нито миньор, нито военен експерт, но прецени, че корабът очевидно събира космически отломки. И тъй като не използва в момента повдигачите, явно отвътре има доста голям магнит.
Като забележеше нещо на екрана си (в момента в орбита летяха какви ли не тела, тъй като преди известно време в системата бе влязла голяма и странна комета, идваща от някоя друга система и части от нея от време на време се разбиваха в метеорните щитове на повечето кораби), земният кораб измерваше скоростта на тялото — някои се движеха с деветдесет мили в секунда — и рязко се преместваше встрани. Магнитът зад вратата прибираше тялото.
Твърде интересно, мислеше си малкият сив човек. Също като една птичка, която веднъж бе наблюдавал — изравни се с насекомото, притисне го до някое цвете и го глътне. Трябваше да се разсейва с нещо.
Засега не бе пристигнало никакво съобщение — вероятно ще трябва да чакат най-малко и през следващите два месеца. Нямаше нов куриер, което означаваше, че не бяха открили каквото търсеха. Смутни времена.
Лошото му храносмилане пак започна да се обажда. Преди около три седмици беше слязъл да види възрастната жена — бяха му свършили ментовите листа. Тя се зарадва, като го видя, а също и кучето. С помощта на вокодера бе започнала търговия с шведите и им бе продала малко масло и ечемик. Имаше страшно много пари — виж, шест кредита! Достатъчно, за да си купи цял акър земя или още една крава! И всяка вечер работеше. Времето бе станало студено, а там горе сигурно замръзваха. Затова му беше изплела един топъл сив пуловер.