И всички са обгърнати от онова златисто сияние...
Толкова дребно нещо...
И толкова огромно.
Но несъмнено няма лошо да си поиграеш, мисля си аз. Чрез игрите децата проумяват света – и приказките, дори и най-мрачните, са начинът, по който те се научават да се справят с живота: със загубата, с жестокостта, със смъртта...
Само че в тази малка сцена има нещо повече. Сцената със семейството и приятелите около масата – свещите, елхата, шоколадовата торта – е вътре в къщата. Отвън е по-различно. Тежък захарен сняг е затрупал земята и дърветата. Езерото с патиците е замръзнало, захарните мишки с нотните листове са си отишли и само от клоните на дърветата се спускат дълги, смъртоносни ледени висулки – от захар, но остри като стъкло, Тиери е застанал под тях и един снежен човек от натурален шоколад, голям като мечка, го гледа заплашително от близката гора.
Разглеждам по-внимателно дървената кукличка. Тя обезпокоително прилича на Тиери – дрехите му, косата му, мобилният му телефон, дори по някакъв начин и изражението му, предадено с една многозначителна черта и две точки за очи.
Има и още нещо. Спирала, нарисувана с пръст в захарния сняг. Виждала съм я и преди в стаята на Анук, изрисувана с тебешир върху дъската ѝ за бележки; надраскана с молив върху тетрадка; възпроизведена стотици пъти върху копчета и части от пъзел, пръснати на пода, а сега блеснала с онази особена светлина...
И започвам да разбирам. Знаците, надраскани по тезгяха. Торбичките с билки, закачени над вратата. Новият прилив на клиенти, приятелите, с които се сдобихме, всички промени, станали тук през последните няколко седмици. Това е нещо много повече от детска игра. То е по-скоро тайна война за територия, за която дори не подозирах, че е била оспорвана.
А генералът зад тази война?
Иска ли питане?
В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН ОТ СРОКА ВИНАГИ Е ЛУДНИЦА. Часовете са по-скоро игри и почистване на стаите, има тържества на класовете, торти и коледни картички, учителки, които не са се усмихвали цяла година, сега се разхождат с нови коледни обеци и шапки на Дядо Коледа, а понякога дори ни раздават бонбони.
Шантал и компания се държат на разстояние. Откакто се върнаха миналата седмица, никой не им обръща и половината от вниманието, на което се радваха преди. Може би заради болестта. Косата на Сюз израства отново, макар че тя все така не сваля шапката си. Шантал изглежда прилично, струва ми се, но на Даниел, която първа нарече Розет с онези думи, косата ѝ е окапала почти цялата, както и веждите. Няма как да знаят, че това е мое дело, но въпреки това стоят настрана като овце от електрическа ограда. Вече няма игри на пиян морков. Няма шеги. Няма злобни подмятания за косата ми и посещения на сладкарницата. Матилд чула Шантал да казва на Сюз, че съм "зловеща". С Жан-Лу се спукахме от смях. "Зловеща". Чували ли сте нещо по-тъпо?
Остават още само три дни до тържеството, а все още нямам вест от Рижия. Цяла седмица го търсих, но никой не го е виждал. Днес дори отидох до пансиона, но там нямаше жива душа, а "Рю дьо Клиши" не е място за разходки – особено когато се мръква – с оповръщаните тротоари и заспалите пияници пред заключените врати на магазините.
Но аз си мислех, че ще дойде поне снощи – за рождения ден на Розет, ако не за друго. Само че, разбира се, той не дойде. Толкова много ми липсва. Постоянно ме измъчва мисълта, че нещо не е наред. Излъга ли ме, че има лодка? Наистина ли е фалшифицирал онзи чек? Дали си е заминал? Тиери казва, че по-добре да е заминал, ако му е мил животът. Зози казва, че Рижия може да е още тук и да се крие някъде. Мама не казва нищо.
Разправих всичко на Жан-Лу. За Рижия, за Розет, за цялата бъркотия. Казах му, че Рижия е най-добрият ми приятел и че ме е страх да не си е отишъл завинаги, а той ме целуна и каза, че също ми е приятел...
Беше само целувка. Нищо особено. Но сега цялата треперя и подскачам, все едно в корема ми подрънкват маракаси, и си мисля, че може би...
Ама че работа.
Той казва, че трябва да поговоря с мама и да се разбера с нея, но тя е постоянно заета, а понякога на вечеря е толкова мълчалива и ме гледа тъжно, дори разочаровано, сякаш не съм направила нещо както трябва, и аз не знам какво да кажа, за да оправя положението...