Картите Таро не могат да ми помогнат. Те показват все едно и също – едни и същи карти в различен ред, колкото и да ги разбърквам.
Глупакът, Влюбените, Магът, Колелото на Съдбата.
Смъртта, Обесеният, Кулата.
Този път обаче гледам на шоколад – техника, която не бях използвала от години. Но тази вечер ръцете ми трябва да са заети, а правенето на трюфели е толкова просто, че мога да го върша и пипнешком, с вързани очи, като се ориентирам само по аромата и шума на разтопения кувертюр, по които определям температурата.
Това също е магия, знаете ли? Майка ми гледаше с презрение на нея, наричаше я банална и я смяташе за губене на време, но това е моята магия, а при мен моите средства винаги са вършили по-добра работа от нейните. Разбира се, всяка магия има своите последици; но мисля, че вече сме отишли твърде далеч, за да се безпокоя за това. Сгреших, като се опитах да излъжа Анук. И още повече сгреших, че се опитах да излъжа себе си.
Работя бавно, с притворени очи. Усещам мириса на нажежената мед – водата ври и разнася ухание на време и на метал. Тези съдове са у мен от много години, познавам контурите им, белезите, които времето е оставило по тях, а на места те лъщят от допира на ръцете ми, изтъркали тъмната патина.
Всичко около мен сякаш добива по-ясни очертания. Умът ми е свободен, вятърът свисти отвън, само след няколко дни луната на зимното слънцестоене ще се закръгли до пълнолуние, а сега плува сред облаците като шамандура в бурно море.
Водата завира, но не бива да кипне. В малка керамична купа настъргвам шоколадовия кувертюр. Почти веднага се разнася ухание – тъмното и глинесто ухание на горчив шоколад. При тази концентрация той се топи бавно – в шоколада има малко мазнини и ще трябва да добавя към сместа масло и сметана, за да добие необходимата кон- систенция за трюфели. Но сега той мирише на история, на и начините и горите на Южна Америка, на отсечени дървета и смола, на дим от огън на открито. Мирише на тамян и пачули, на черното злато на маите и червеното злато на ацтеките, на камък и прах, на младо момиче с цветя в косите и чаша пулке в ръката.
Опияняващо е: докато се топи, шоколадът става лъскав. От медния съд се вдига пара и уханието се обогатява, разцъфва с нотки на канела, бахар и индийско орехче, с тъмни полутонове на анасон и еспресо, с по-светли нюанси на ванилия и джинджифил. Вече почти се е стопил. Над съда се издига лека пара. Сега имаме истинска Теоброма – еликсирът на боговете в най-летливата си форма – и в парата почти виждам...
Младо момиче танцува с луната. По петите го следва заек. Зад него е застанала жена с глава, скрита в сенките, и за миг ми се струва, че гледа едновременно в три посоки...
Но парата става твърде гъста. Шоколадът не трябва да се нагорещява до повече от четирийсет и шест градуса. Ако е прекалено горещ, ще загори и ще стане жилав. Ако не е достатъчно топъл, ще стане белезникав и блудкав. По аромата и гъстотата на парата познавам, че сме близо до опасната точка. Свалям медния съд от огъня и поставям керамичната купа в студена вода, за да спадне температурата.
Докато се охлажда, той добива аромат на цветя – на виолетки и лавандула. Мирише на баба ми, ако изобщо съм имала баба, на сватбени рокли, грижливо пазени в сандъка на тавана, на букети под стъклен похлупак. Вече почти го виждам – кръгъл похлупак и под него кукла, синеока кукла с червено палто, поръбено с кожички, която странно ми напомня за някого, когото познавам...
Жена с уморено лице гледа с копнеж синеоката кукла. Мисля, че съм я виждала и Преди, кой знае къде. Зад нея е застанала друга жена с глава, наполовина скрита зад извивката на стъкления похлупак. Като че ли отнякъде познавам тази жена, но лицето ѝ е изкривено от похлупака, тя може да бъде почти всяка жена...
Връщам съда във врящата вода. Сега трябва да достигне трийсет и един градуса. Това е последният ми шанс да проумея видяното и усещам как ръцете ми треперят, докато се взирам в разтопената глазура. Сега тя мирише на децата ми: на Розет с тортата за рождения си ден и на Анук, седнала в магазина, шестгодишна, бъбри, смее се, крои нещо... какво?
Празник. Голям празник на шоколада – с великденски яйца и шоколадови кокошки, и с папата, направен от бял шоколад...
Приятен спомен. Тогава ние се изправихме срещу Черния призрак и го победихме – яздихме вятъра поне за малко...