Предполагам, че не биваше да ѝ разказвам всичко това. Но със Зози е трудно да се мълчи. Пък и тя работи за нас. И е на наша страна. Разбира ни.
– Мразех моето училище – каза ми Зози вчера. – Мразех и децата, и учителите. Всички си мислеха, че не съм нормална и не искаха да седят с мен заради билките и муските, които мама ми слагаше в джобовете. Асафетида[3] – да знаеш как вони – и пачули, защото просветляват съзнанието, и драконова кръв[4], която полепва по всичко и остава червени петна... Затова другите деца ми се присмиваха и казваха, че съм луда, че воня. Дори учителите говореха такива неща, а една жена – казваше се мисис Фулър – ми изнесе лекция за личната хигиена...
– Ама че гнусно!
Тя се усмихна.
– Но аз им го върнах.
– Как?
– Може би друг път. Искам да кажа, Нану, че дълго време си мислех, че вината е моя. Че наистина не съм наред и че за нищо не ме бива.
– Но ти си толкова умна... и освен това изглеждаш супер.
– Тогава не мислех нито че съм умна, нито че изглеждам супер. Постоянно се мислех за недостатъчно добра, недостатъчно чиста, недостатъчно интересна за тях. Не си правех труда да върша нищо. Просто приемах, че всички са подобри от мен. През цялото време си говорех с Минди...
– Невидимата ти приятелка?
– И, разбира се, хората ми се смееха. Макар че всъщност нямаше голямо значение какво правя. Те щяха да ми се смеят и без причина.
Зози млъкна, аз я погледнах и се помъчих да си я представя като малка. Помъчих се да си я представя без сегашната ѝ увереност, хубост, екстравагантност...
– Истината за красотата – каза Зози – е, че тя няма нищо общо с външния вид. Не зависи от цвета на косата, нито от ръста, нито от фигурата. Цялата красота е тук – тя се почука по главата. – В това как се движиш, как говориш, как мислиш – дали ходиш ето така...
И изведнъж тя направи нещо, което направо ме зашемети. Промени лицето си. Не направи гримаса или нещо такова, а раменете ѝ се прегърбиха, тя сведе очи и устата ѝ някак се отпусна, и косата ѝ провисна като перде, и изведнъж стана друга, друга жена в дрехите на Зози – не грозна, не точно, но жена, която не бихте се обърнали да погледнете повторно и която ще забравите веднага щом отмине.
– ...или така – довърши тя, тръсна коса, изправи се и изведнъж стана пак предишната Зози, блестящата Зози с подрънкващите гривни, със селската пола в черно и жълто, с розовия кичур в косата и яркожълтите обувки с платформи, които щяха да изглеждат странно на краката на всеки друг, но на Зози ѝ стояха страхотно, защото тя е Зози и всичко ѝ отива.
– Е-ха! Можеш ли да ме научиш? – попитах аз.
– Току-що те научих – отговори тя и се засмя.
– Заприлича ми на... магия – казах аз и се изчервих.
– Е, повечето магии всъщност са съвсем прости – обясни Зози делово и ако го беше казал някой друг, щях да си помисля, че ми се подиграва, но не и Зози. Не и тя.
– Магии не съществуват – отговорих аз.
– Тогава го наречи другояче – тя сви рамене. – Наречи го начин на мислене, ако искаш. Наречи го обаяние, аура, блясък, чар. Защото по същество за това се иска само да стоиш изправен, да гледаш хората в очите, да им хвърляш убийствени усмивки и да казваш: "Майната ви, аз съм върхът."
Засмях се и не само защото Зози се изрази толкова вулгарно.
– Да можех и аз да правя така.
– Опитай – каза тя. – Ще се изненадаш.
Разбира се, имах късмет. Днешният ден беше изключителен. Дори Зози не можеше да го знае. Но аз се чувствах някак различна, по-жива, сякаш вятърът се беше променил.
Първо беше цялата тази беседа на Зози за чара. Обещах ѝ да опитам и наистина го направих, и тази сутрин се почувствах малко неловко: измих си косата, сложих си от парфюма на Зози, застанах пред огледалото в банята и започнах да упражнявам убийствената си усмивка.
Трябва да призная, че не беше зле. Не съвършено, разбира се, но наистина беше съвсем различно, когато застанах изправена и повторих думите на Зози (макар и само наум).
И изглеждах различно: повече като Зози, като човек, който би изругал в английска чайна, без изобщо да му пука.
Това не е магия, казах аз със сянката на гласа си. С крайчеца на окото си видях Чехълчо: той като че ли не одобряваше промяната ми и мърдаше носле нагоре-надолу.