– Шоколад? – попита Зози и му сипа една чаша.
– Аз... не... Добре, само една.
Тя му подаде чашата, като сложи в чинийката един от моите трюфели.
– Това е нашият специалитет – каза Зози и се усмихна. Тиери отново огледа струпаните кутии, стъклените линийки, фонданите, панделките, розетките, шоколадовите бисквитки, виолетки, мока с бял шоколад, трюфели с черен шоколад и ром, лютите шоколадчета, лимоновото парфе и тортата с кафе на тезгяха с изражение на стъписано недоверие.
– Ти ли си направила всичко това? – попита той накрая.
– Не гледай толкова учудено – казах аз.
– Е, предполагам, че по Коледа... – Тиери се намръщи, като погледна етикета с цената върху кутия люти шоколадчета. – Хората наистина ли ги купуват?
– През цялото време – отвърнах му аз с усмивка.
– Сигурно ти е струвало цяло състояние – каза той. – Всичкото това пребоядисване и украса.
– Направихме го сами. Всички заедно.
– Е, това е чудесно. Добре сте се потрудили – Тиери опита шоколада си и аз отново забелязах как стисна устни.
– Виж, няма нужда да го пиеш, щом не ти харесва – казах аз, като се опитах да прикрия раздразнението си. – Мога да ти направя кафе, ако искаш.
– Не, шоколадът е хубав – той отпи една глътка.
Никак не го бива да лъже. Знам, че честността му би трябвало да ме радва, но вместо това ме кара да се чувствам неудобно. Толкова е уязвим под маската на своята самоувереност, изобщо не подозира за приумиците на вятъра.
– Просто съм изненадан, нищо повече – каза Тиери. – Всичко се е променило буквално за една нощ.
– Не всичко – отговорих аз усмихната.
Той обаче не се усмихна.
– Как беше в Лондон? Как прекара?
– Ходих да видя Сара. Казах ѝ, че ще се женим. Много ми беше мъчно за теб.
Усмихнах се.
– А как е Алън, синът ти?
Сега беше негов ред да се усмихне. Тиери винаги се усмихва, щом спомена за сина му, макар че рядко говори за него. Често съм се чудила дали се разбират помежду си – усмивката му е някак прекалено широка, – но ако Алън поне малко прилича на баща си, тогава е напълно възможно сходството в характерите да им пречи да се сближат.
Забелязах, че не е изял трюфела си.
Когато му го казах, той леко се сконфузи.
– Познаваш ме, Ян. Сладките неща не са ми слабост – и отново ме озари със същата широка, горда усмивка, както когато споменах за сина му.
Наистина забавно е, като се замисли човек... Тиери има явна слабост към сладкото, но като че ли се срамува от нея, сякаш ако признае, че обича млечен шоколад, това ще постави мъжествеността му под съмнение. Но моите трюфели са твърде плътни, твърде наситени и горчивината им не му допада...
Донесох му едно млечно шоколадче.
– Хайде – подканих го аз. – Мога да отгатна мислите ти.
Но точно в този момент Анук се прибра от дъжда навън, цялата разрошена и ухаеща на мокри листа, с фунийка горещи кестени в ръка. От няколко дни пред "Сакре Кьор" има продавач на печени кестени и Анук си купува по една фунийка всеки път, когато мине от там. Днес беше в добро настроение, приличаше на коледна играчка с червеното си яке, зелените си панталони и разпиляната си коса, цялата мокра от дъжда.
– Здравей, млада госпожице! – поздрави я Тиери. – Къде си ходила? Мокра си до кости!
Анук го изгледа сериозно с вид на възрастна.
– Ходих на гробището с Жан-Лу. И не съм мокра до кости. Това е анорак. Предпазва от дъжда.
Тиери се разсмя.
– А, в некрополиса! Знаеш ли какво означава некрополис, Ани?
– Разбира се, че знам. Град на мъртвите – речникът на Анук, който открай време беше добър, се обогати още повече от приятелството ѝ с Жан-Лy Рембо.
Тиери направи шеговита гримаса.
– Не е ли малко мрачно място за разходки?
– Жан-Лу правеше снимки на котките там.
– Наистина ли? – попита той. – Е, ако все още ти се ходи някъде, запазил съм маса за обяд в "Мезон Роз"...
– За обяд? Но сладкарницата...
– Аз ще се погрижа – обади се Зози. – Вървете да обядвате.
– Ани? Готова ли си? – попита Тиери.
Видях как Анук го изгледа. Не точно с презрение, но може би с неприязън. Това не ме учудва особено – макар и добронамерен, Тиери има доста старомодно отношение към децата и Анук може да е почувствала, че той не одобрява някои от навиците ѝ, като например да тича с Жан-Лу под дъжда, да седи с часове на гробището (свърталище на скитници и опасни хора) или да играе на шумни игри с Розет.