– Тиери, това е един стар приятел – тя се изчерви, при това красиво; трепетът в гласа ѝ можеше да мине за въодушевление от срещата със стар приятел (макар че цветовете ѝ ми говореха друго), а очите ѝ блестяха тревожно. – Това е Рижия от Марсилия. Тиери, моят... хм...
Неизречената дума се търкулна между тях като бомба.
– Много ми е приятно... Риж...
Още един лъжец.. Неприязънта на Тиери към този мъж
– Този натрапник – е непосредствена, без разумно основание и напълно инстинктивна. Той я компенсира с непохватна сърдечност, до голяма степен като тази, която демонстрира към Лоран Пенсон. Гласът му става дебел и боботещ като на Дядо Коледа, с ръкостискането си може да троши кости и съвсем скоро ще започне да нарича този непознат "друже".
– Значи сте приятел на Ян, така ли? В същия бранш ли работите?
Рижия поклаща глава.
– Не, разбира се.
Тиери се усмихва, мислено отбелязва младостта на другия и я сравнява с всичко, което самият той би могъл да предложи. Първоначалната ревност утихва, виждам го в цветовете му – синьо-сивата нишка на завистта става матова от самодоволство и позеленява като меден съд.
– Ще пийнете нещо, нали, друже?
Ето. Виждате ли? Казах ви.
– Какво ще кажете да обърнем по една бира? Наблизо има бар.
Рижия поклаща глава.
– И шоколад ми стига, благодаря.
Тиери свива рамене с весело презрение. Сипва му още шоколад – като щедър домакин, – без да сваля очи от натрапника.
– С какво точно се занимавате?
– С нищо – отговаря Рижия.
– Все пак работите, нали?
– Работя – казва Рижия.
– Какво? – пита Тиери с лека усмивка.
Рижия свива рамене.
– Обикновена работа.
Учудването на Тиери не знае граници.
– Казвате, че живеете на лодка?
Рижия само кимва. Усмихва се на Анук – единствената тук, която искрено се радва да го види, – докато Розет го гледа все така заинтригувана.
И сега виждам какво съм пропуснала. Малкото личице на Розет е все още неоформено, но тя има същите цветове като баща си – рижа коса, сивозелени очи – и същия непредвидим темперамент.
Разбира се, никой друг като че ли не забелязва. Най-малко самият той. Мога единствено да предположа, че степента на физическо и умствено развитие на Розет го кара да мисли, че тя е по-малка, отколкото е всъщност.
– Дълго ли ще останете в Париж? – пита Тиери. – Защото някои смятат, че тук вече има достатъчно хора с лодки.
– Той отново се смее, твърде гръмогласно.
Рижия само го поглежда безизразно.
– Все пак ако търсите работа, аз имам нужда от помощ за ремонта на моя апартамент. Съвсем наблизо е, на "Рю дьо ла Кроа"... – Тиери кимва в съответната посока. – Хубав, просторен апартамент, трябва само да се постеше – да се боядиса, да се лъснат паркетите, да се пооправи, – и се надявам след три седмици да е готов, за да не се налага Ян и децата да карат още една Коледа тук.
Той закрилнически я прегръща, а тя с мълчаливо учудване тръсва рамене, за да свали ръката му.
– Сигурно сте разбрали, че ще се женим.
– Поздравления – казва Рижия.
– Вие женен ли сте?
Новодошлият поклаща глава. Нищо в лицето му не загатва за каквито и да било чувства. Може би очите му леко искрят, но цветовете му горят с необуздано ожесточение.
– Е, ако решите да търсите работа – продължава Тиери, – само ми се обадете. Ще намеря къде да ви настаня. Можете да наемете нещо прилично за половин милион стари франка...
– Вижте – казва Рижия, – аз трябва да вървя.
Анук протестира:
– Но ти току-що дойде!
Тя хвърля гневен поглед към Тиери, който изобщо не я забелязва. Неприязънта му към Рижия е дълбоко интуитивна, не почива на никакви разумни доводи. Никакви догадки за истината не му минават през ума, но той подозира непознатия – не заради нещо, което е казал или направил, а просто защото му се вижда подозрителен.
Подозрителен? Е, знаете какво имам предвид. Не става дума за евтините му дрехи или за прекомерно дългата му коса, или за явната му необщителност. Просто у него има нещо – нещо нередно, като у опак човек, който не играе по правилата. Този мъж може да направи всичко: да копира кредитна карта, да отвори банкова сметка с открадната шофьорска книжка, да се сдобие с удостоверение за раждане (може би дори паспорт) на отдавна починал човек или да открадне дете и да изчезне като в приказката за Свирача от Хамелн, оставяйки след себе си само въпроси.
Вече ви казах.
Човек, който създава неприятности.