Peter Buwalda
BONITA AVENUE
Copyright © 2010 Peter Buwalda
Originally published with De Bezige Bij, Amsterdam
© Мария Енчева, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
За елемент от корицата е използвано изображение на Thinkstock
ИК „Колибри“, 2015
ISBN 978-619-150-651-4
Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.
За автора
Холандският писател Петер Бювалда (р. 1971 г.) е журналист, основател на музикално списание, автор на разкази и есета. „Бонита Авеню” (2010) е първият му роман (вече преведен на десетина езика), който незабавно става бестселър, номиниран е за 12 награди и получава три: Награда за дебют „Селексис”, Награда „Антон Вахтър” и Награда за дебют „Академика”. Критиците го сравняват с ранния Рот, с Франзен, с Уелбек, но само за да изтъкнат огромния му талант, специфичния му повествователен маниер и оригиналния му поглед върху съвременния свят.
Анотация
Уважаван ректор на един от най-големите холандски университети, изтъкнат математик и бивш шампион по джудо, щастлив съпруг и баща на две доведени дъщери (единствена сянка в идиличната картина – синът му от първия му брак излежава присъда за убийство), Сим Сигериус се готви да става министър на образованието, когато в живота му настъпва неочакван и ужасяващ обрат. Докато се любува нощем на красиви момичета в интернет, Сигериус открива, че дъщеря му Джони и приятелят й, психотичният фотограф Аарон, поддържат порносайт със снимки на самата Джони. Скоро след това започва да получава писма и есемеси, с които някой го заплашва със скандал, ако не си плати. По същото време престъпният му син е излязъл от затвора. Съвпадение ли е това? И докъде ще стигне Сигериус в стремежа си да защити себе си и семейството си? Ще се върне ли някога честитото и невинно време, в което е живял на Бонита Авеню през годините на младостта си?
С развитието на действието нещата постепенно излизат от контрол, разкриват се най-тайните и тъмни страни на героите, пресъздадени в един силен и жесток роман – едновременно трилър, семейна сага, изследване на човешката душа и картина на извратената ни епоха.
Изключено това да е дебютен роман – такова е първото впечатление от "Бонита Авеню"! И наистина, това е мигновена литературна класика, преливаща от напрежение, дело на неподправено оригинален автор.
Херман Кох, автор на „Вечерята“ и „Вила с басейн“
Аз съм природен талант. Знам – нескромно е да се тупам така в гърдите, но си е чиста истина. Джудото е суров, безмилостен спорт. В живота си съм бил лъган немалко пъти, наивен съм, но на тепиха е друго. Там съм машина.
Вим Рюска
За вас аз съм това, което е бил гладиаторът за римския гражданин, нали се сещаш.
Саша Грей
1
Когато в един неделен следобед на 1999-а Джони Сигериус замъкна Аарон във фермата, в която живееха родителите й, за да им го представи официално, баща й му подаде ръка, от чието стискане го заболя здравата. „Ти си направил оная снимка“, подхвърли мъжът. Или беше въпрос?
Сим Сигериус беше набит, тъмнокос индивид с чифт уши, които незабавно приковаваха погледите: те бяха наръбени, изглеждаха като изпържени и понеже Аарон също тренираше джудо, знаеше, че на пипане тези уши са като карфиол. Получаваха се от отъркването в ръкави от необработен памук, от непрекъснатото подгъване на ушните миди между тежките тела и грубите тепихи; между хрущяла и нежната като на пеленаче кожа се насъбираха кръв и гной. Не стореше ли нищо, човек си докарваше твърди отоци и подутини. Самият Аарон имаше на главата си две съвсем обикновени, непокътнати ушета като разполовени кайсии; карфиолените уши бяха приоритет на шампионите, на умопобърканите типове, които се въргаляха по тепиха вечер след вечер. Такива уши се добиваха мъчно, по тях отиваха години труд. Нямаше съмнение, че бащата на Джони ги носеше като почетен знак, като свидетелство за усърдие и мъжество. Когато по-рано на турнири Аарон застанеше срещу такъв един звяр с белязани уши, сърцето му се свиваше от страх; за Аарон появата на карфиолени уши на хоризонта беше лоша новина, той бе просто един безобиден състезател. За да прикрие вълнението си, той отговори: „Непрекъснато правя снимки“.