За да загърбят миналото по-скоро, майката и дъщерите последвали новия си водач в Америка, в „Бъркли“, където Сигериус станал assistant professor9 във Факултета по математика. Нито там, нито в който и да е друг кампус след това Джони Сигериус отваряла дума за биологичния си баща. Аарон трябваше да я моли да му издаде името му. „Тьон.“ „Тьон – повтори той, – Тьон Берс. Добре. И с какво се е занимавал?“ Истинският й баща бил търговски представител на някакъв вносител на тютюневи изделия; под табелата на входната им врата се кипрел надпис „Аксесоари за пушене“, а зад двете крила на високия скрин се пазели подредени по марка стекове цигари, с които Берс се сдобивал по неведоми пътища. Продавал ги без акциз на смърдящи на тютюн типове, които пристигали в хола им по всяко време на денонощието, но най-често в часове, когато Джони вече била в леглото, и диктували поръчки с дрезгав глас. Баща й нерядко се прибирал чак след девет, кюфтетата и шницела си по ловджийски консумирал в типичните за търговските представители кафенета и крайпътни ресторанти. Ала и през почивните дни не го виждали по-често – тогава той репетирал или изнасял концерти с групата си, една не съвсем безуспешна блус банда, в която Тьон пеел и свирел на китара.
9 Доцент (от англ.). – Б. пр.
„Блус ли? Издавал ли е албуми?“
„Нямам идея. Май да.“
(Блус?! На Аарон му идваше да затърчи към Флюхтенстрат, за да прерови трите издания на „Годишник на поп музиката“ на списание „Ор“. Блус банда, боже мой, и да не го спомене досега! И наистина – на следващия ден в най-стария годишник, под заглавие „Нидерландски блус“, той откри три реда за Берс и неговата група „Моджо Мама“: „блус-рок формация с фронтмен и китарист Тьон Берс, за кратко обект на местен култ“, по онова време „утрехтският отговор на „Къби енд дъ Близардс“, издала „три дългосвирещи плочи с променливо качество“, „известна най-вече с изявите си на живо“. Щом прочете това, Аарон си представи Тинеке като поклонничка, майката на Джони Тинеке, горе-долу на теглото, на което ще да е сега, с вплетени в косата цветя, обувки на платформи, в скута на големия Тьон някъде зад сцената.)
Въпреки че по рождените дни чичовците обичали да се шегуват, че няма опасност Тьон да излезе за кутия цигари и да не се прибере повече, малко преди развода си с Тинеке, която била в напреднала бременност, бащата на Джони се изпарил от живота им яко дим. В спомените на Джони той никога не бе нощувал под един покрив с нея, което, естествено, нямаше как да е истина, но карай.
„Не си ли мислиш за него от време на време?“
„Никога. Само когато водя разговори като тоя. За истинския ми баща си мисля само когато някой ме попита дали не мисля за него от време на време.“
Ако повтореше тази своя мантра, ако пак я попиташе „защо“: „Ама защо никога не мислиш за Тьон Берс?“, например докато гледаха „Безследно изчезнали“ на „Флюхтенстрат“, тя го уверяваше, че не е от горчивина или за да му плати за стореното, пък и не го била изтикала в дълбините на съзнанието си, не, нейният създател просто бил изчезнал от живота й, без да остави каквато и да е диря – нищо повече.
Едва онази неделя в Дренте – наистина доста късно за такъв логичен въпрос – той поиска да научи дали и Сигериус е бил женен преди. „Да“, отговори тя сухо. Бяха разгледали набързо някакви долмени и сега караха един до друг по алеята за велосипедисти, която минаваше успоредно на шосето. Аарон стисна спирачките на колелото. „Защо не каза веднага? Защо никога нищо не ми казваш?“
„Нали сега ти казвам! – провикна се тя, без да спира. – Той има и син.“
„Моля?“
„Има син. – Без да слиза от возилото, тя обърна и се насочи към Аарон. – Син, на име Вилбърт. Вилбърт Сигериус.“
„Значи, си имате доведен брат?“
„Наричай го, както щеш. С него не се виждаме. Той си живее собствения живот. Точно като нас.“
Аарон я засипа с въпроси, но тя или не можа, или не пожела да му разкрие кой знае какво за Вилбърт, освен че в ранното си детство му била съседка. („Съседка ли? – възкликна Аарон. – Разправяй! Хайде де!“) И Джони му разказа история, чието разплитане му отне време. В началото на 70-те двете семейства живеели на „Антониус Матеуслан“ в Утрехт, Сигериус – с първата си жена, някаква Маргрит, и с техния син, въпросния Вилбърт, тримата живеели на „Антониус Матеуслан“ 59 А, тоест горе. Долу, на номер 59, били Тинеке с онзи Тьон и двете им дъщерички.