„Осем години“ – повиши глас Сигериус. Барманът се беше приближил и търкаше поставката за сушене на съдове. „Прокуратурата искаше десет с предварително задържане. Но в Института по съдебна психология спазвал приличие, поне там. – На това място Сигериус сниши глас: – Напълно вменяем е. Синът ми далеч не е глупак.“
След това долепи тоника до устните си и изпи остатъка на една глътка, сякаш беше разтворимо лекарство. После леко и внимателно върна празната чаша върху широкия плот от черешово дърво.
* * *
Влакът забави ход, показаха се предградията на Брюксел; пътниците в коридора заизвиваха вратове към сивия градски безпорядък. Тинеке, която отново бе отворила очи, извади от червената си кожена чанта огледалце и червило, с уверени движения обагри сбръчканата си уста в тъмночервено, прибра принадлежностите обратно в чантата и закова смръщен поглед в някаква точка между Аарон и съседа му по място.
Вилбърт Сигериус. Никога не го беше срещал; след толкова много години той вече не го вълнуваше. И все пак Аарон разбираше, че онова, което бе научил за доведения син на Тинеке през годините, прекарани в Енсхеде, за нея трябва да е било не по-малко тягостно, отколкото за Сигериус. Тинеке бе родила две здрави дъщери – момичета, които бе възпитала, меко казано, с всеотдайност, с финес и поради това и Джони, и Джанис по свой начин се бяха превърнали в будни, стабилни, понякога отегчително рационални зрели жени. За благодарност Сигериус й бе натресъл тази отрепка.
Влакът навлезе в Централна гара Брюксел и след известно друсане спря. Тълпата в коридора се запридвижва бавно към вратите, които още не се бяха отворили – след мълчаливото чакане и съзнаването на собствената изолираност в притихналите глави. Тинеке не даваше признаци това да е нейната гара. Аарон можеше да продължи до Брюксел-юг, въпреки че и от Централна гара имаше трамвай за Линкебейк. Момичето извади дъвката от очертаната си уста и протегна ръка през скута на Тинеке към стоманеното кошче. След това се изправи, закачи лявото коляно на Аарон и се смеси със забързаната вече колона от слизащи. Ето че и майката на Джони се надигна, обърна лице към стената и смъкна от багажното отделение малък куфар на колелца. Никога не бих я познал в гръб с този тесен, кокалест ханш, каза си Аарон.
Подчинявайки се на някакъв порив, той реши също да слезе, без да проумява точно защо. Нима трябваше да остави тази голяма случайност да изчезне в небитието? Ако продължеше да си седи на задника, щеше да зачеркне срещата им от лицето на света. Затова Аарон напусна влака; сърцето му заби учестено, а металният гаров въздух изпълни дробовете му. Аарон изкачи мраморните стъпала към чакалнята, като спазваше неотклонно пет крачки отстояние от Тинеке. Проследи я почти неволно, докато бързо влачеше куфара си. В чакалнята от неприветлив кафяв мрамор Тинеке опря карирания багаж на задните му колелца и го задърпа енергично. Малко преди да достигне главния вход, тя извади мобилен телефон от един от джобовете на тъмночервеното си вълнено палто, набра нечий номер и заговори. Аарон видя как майката на бившата му приятелка прекрачва прага на Брюксел, как се изгубва в столицата и отново се поколеба.
Вместо да се обърне и да се отправи обратно към своя перон, вместо да спре да преживява, той се затича навън след Тинеке. Взря се в здрача на изкуствено осветения град. Нямаше я в навалицата на кръстовището, от което започваше брюкселският „Хроте Маркт“. Аарон се насочи към края на полегатия тротоар, огледа се. Ето я, беше завила надясно, по улица „Пютерай“; Аарон ускори крачка, за да уплътни сумрачната двайсетметрова празнина помежду им, и преди да осъзнае какво върши, постави ръка върху дебелата материя на палтото й. Тя спря и се извърна. Погледна го изненадано, уплашено. Грижливо гримираната й кожа висеше върху скулите и челюстта й като намачкана хартия.
– Тинеке – промълви той, – аз...
– Какво казахте? – попита тя любезно.
– Тинеке – повтори той по-силно, – не знам дали е разумно...
Едва сега тя се взря в него и присви очи. После протегна длан и докосна леко ръката му, сякаш искаше да си послужи с още едно сетиво.
– Не седяхте ли срещу мен преди мал...