Обаяши кимва. Оставя клечките и без да продумва, забива очи в пластмасовата купичка с ориз пред себе си.
– Искам да кажа – опитва се да смекчи думите си Сигериус, – напълно е възможно други холандци, тоест европейци, да харесат ребусите.
Съседът на Сигериус вдига късо подстриганата си глава, хвърля поглед към другия край на масата, където Джон Тайрън разговаря с Пинг.
– Ама сещаш ли се за някой издател? – бавно пита Обаяши. – Свържи ме с издател, Сим. Очакванията ми са високи.
При предишната сбирка на „Ейжън Интернет Съсайъти“, през далечната 1999-а, този японец го бе завел на презентация, която бе представил като private matter12. Оказа се, че зетят на Обаяши е търговски директор на „Нипон Фън“ – японска компания, която издава книжка с ребуси със завиден успех в Страната на изгряващото слънце. От няколко години една от задачите, „Намбър Плейс“13, се радваше на популярност и в Нова Зеландия, където някой бе разработил компютърна програма за светкавичното й съставяне – за ежедневници например. За жалост, Обаяши не носел книгата, но държал да изпрати на Сигериус няколко броя от „Намбър Плейс“, за да добие той лично впечатление от ребусите. Обаяши вярваше по-силно и от зет си, че светът очаква „Намбър Плейс“ с разтворени обятия. Скоро след това на изтривалката в Енсхеде тупна плик от Токио: две японски книжлета с по шейсет задачки и придружително писмо, в което Обаяши на прост английски го предупреждаваше, че екземплярът с петте люти чушки бил наричан „камикадзе“ – той сам щял да открие защо.
12 Личен въпрос (от англ.). – Б. пр.
131 Играта Number place (англ.) е измислена от американския пенсиониран архитект Хауърд Гарнс (1905–1989) и става популярна в цял свят след смъртта му под японското си име „Судоку“. – Б. р.
Едва в самолета за Шанхай, малко преди мрачните размисли да го докарат до лудост, той извади от ръчния си багаж книжките и се потопи в тях. Почти мигновено откри, че и тези – като много други цифрови ребуси – са съставени на принципа на латинските квадрати. В тях винаги присъстваше матрица от девет на девет квадрата с няколко предварително попълнени цифри от едно до девет. Условието беше да се попълнят останалите полета, при това по такъв начин, че във всяка редица и всяка колона цифрите от едно до девет да се срещат само по веднъж. Този пъзел беше допълнително разделен на девет полета от по три на три квадрата, които също трябваше да съдържат цифрите от едно до девет.
В този момент на Сигериус му хрумва, че навярно е постъпил неучтиво, като е признал на Обаяши истината.
– Остава ми една книжка – внезапно казва той с премерен тон. – Ще я дам на жена ми.
Истината е, че в самолета я бе решил за петнайсет минути, понеже след петата-шестата игра попълването вече беше въпрос на бързина. Мислите му се зареяха. Как точно действаха тези модели? Ставаше ли „Намбър Плейс“ по-труден с намаляване на броя на попълнените позиции? Понякога, отговори си той, но невинаги. По-важно беше кои цифри присъстват, въпреки че Сигериус предполагаше, че при всяко положение са необходими осемнайсет позиции. Или седемнайсет? За да докаже, че това е невъзможно, той се зае да решава задача с шестнайсет попълнени позиции. След известен брой изчисления заключи, че са нужни минимум осем различни цифри. После се опита да пресметне колко са възможните правилни комбинации – интересен проблем, който караше времето да лети (В крайна сметка се получи резултат между 6 и 7 с двайсет и една нули, но доколко се различаваха един от друг тези трилиарди задачи? Естествено, че в такива модели се наблюдава симетрия.), тъй като, когато се сепна от приглушения женски глас в ухото си, бизнес класата вече тъмнееше. Дали не желаел нещо за пиене. Костюмираните младоци около него вече спяха с маски на очите.
Прекрасни бяха тези няколко часа, през които за Сигериус не съществуваше нищо, освен бездънната математика на забавните задачи. Сякаш летеше в малък частен самолет високо над този „Боинг-747“ на Сингапурските авиолинии, на ръба на атмосферата. Математиката беше и си оставаше панацея. Но още преди стюардесата да се върне с уискито, той отново потъна в мрачно безпокойство.
– Ако ми помогнеш да намеря издател – обещава Обаяши, – ще се договорим за процент. Вярно, за холандския пазар. Но и от него се забогатява, Сим, помни ми думата!
* * *
Тинеке го остави на гарата в Енсхеде и в мига, в който се отърси от напрежението на юбилейните празненства в университета, Сим се замисли за видяното. На път за „Схипхол“ не спря да си задава въпроси, абсурдни въпроси (с еднакъв ръст ли бяха? на едни години? еднакво слаби?), но си наложи да се успокои (не е възможно, съвпадението е твърде голямо, ето това имат предвид психиатрите под „параноя“), чекира се в относителен душевен комфорт, взе и остави обратно няколко бестселъра на веригата АКО, без да влага умисъл в действията си, и при качването на самолета се улови, че се пита за още по-абсурдни неща (тя способна ли е на това? да не й е в кръвта? в гените?) – непрекъснати приливи и отливи, паника и покой, паника и покой, които го мъчеха вече трети ден.