Къде ли са? Сигериус размисля: слайдшоуто ще е по-удобно, бързото прехвърляне ще даде по-добър резултат. Най-напред отмята като обсебен тоновете безплатни снимки, после рускинята коленичи, навежда се, ляга и се самозадоволява със скоростта на светлината, докато накрая – при първата снимка, която открива – Сигериус не се отдръпва рязко, да, ето я! Единият й крак е подпрян на резбован стол, лакътят – върху коляното, присвити устни, гърдите – в бледорозов сутиен. Разтреперан от ужас, Сигериус избутва лаптопа от скута си. Сходството е по-зловещо, отколкото е очаквал. Отива до минибара и си взема кутийка „Бъдуайзър“. Че си приличат – това той вече знае. Сигериус закрачва по мекия килим. Бирата е толкова студена, че от очите му бликват сълзи. Трябва да подходи аналитично. Като учен. Като следовател. Колко добре познава фигурата на Джони? Лесно можеш да сбъркаш две двайсетгодишни момичета със слаби, изваяни тела. Само че това лице...
Той сяда отново. Анализирай. Добре, че вече познава снимките. И тъй като ги познава, може да погледне на тях по-безпристрастно. Първата поредица е заснета в хотелска стая. Сигериус претърсва кадрите, за да открие повтарящия се интериор. Лодка? Да, каюта, повтаряща се каюта... Поредица от тринайсет снимки в едно и също помещение – очевидно не хотелска стая, в дъното – компютър, етажерка, запълнена с книги, растения, плакат на две котета в шезлонг, Селин Дион, капандура...
Линда. Линда от Тенеси или Кентъки, или Юта, или друг някой мъгляв щат. Сесията започва с дрехи от двайсетте – къса права зелена рокля и мека кръгла шапка, бели сатенени ръкавици над лакътя, огненочервени устни – божичко, колко прилича на Джони! После роклята пада, Линда остава в средата на помещението по черни обувки на токчета с панделка отпред, бял колан за жартиери, чорапи с карамелен цвят. На следващата снимка седи на стол с ръце пред разголените си гърди, шапката я няма, катраненочерната коса е разпусната, прилича на боядисана, толкова е черна, че почти синее. Може и да е перука. Вероятно. На по-следващата снимка бикините липсват, тя седи на стола с широко разтворени крака, тя...
Сигериус отново избутва лаптопа и се тръшва по гръб върху матрака. Защо му е въобще да научава истината? Като се прибере в понеделник в Енсхеде, ще се отпише от тоя сайт и ще го изтрие от паметта си. Жалко само, че не е такъв... Известно време се взира в дървените перки на вентилатора на тавана. Объркан си. Може би Тинеке беше права. Заради новината за Вилбърт е; това си е чиста параноя. Бъди реалист. Шансът Джони просто да прилича на момичето е безброй пъти по-голям от възможността това наистина да е тя. Всеки си има двойници, сигурно точно сега някъде обикалят десетки негови копия. Всички млади момичета с гладки кожи си приличат. Той сяда и отново слага лаптопа в скута си. Пластмасовото дъно пари. Погледни от друг ъгъл, заради нея си длъжен да погледнеш от друг ъгъл. Потърси доказателства в подкрепа на обратното.
Той увеличава снимката и изследва библиотеката в дъното на кадъра. Може да разчете гърбовете на книгите. Англоезични джобни издания и томчета с твърди корици: Мери Хигинс Кларк, Харолд Робинс, Барбара Тейлър Брадфорд, Том Кланси, Даниел Стийл, Джон Гришaм, Сю Графтън. Pulp17. Отдолу са по-обемистите книги, също на английски: ръководства по градинарство (The Practical Rock & Water Garden), готварски книги (Eating by the Book: what the Bible says on Food, Fat, Fitness & Faith), езотерични глупости (Narcissism; Denial of the True Self). Я не се излагай! Та това е автентична американска библиотека! Безсъдържателна библиотека някъде в Юта. И е на съвсем друго момиче. Каква въобще е тая Линда? Още живее с родителите си... не, отгледана е от глухата си пралеля, а това тук е таванската й стаичка. Той хваща снимката с курсора и я плъзга нагоре, за да разгледа и долната половина. Между уголемения тънък глезен и крака на стола се мяркат четири книги в познатото жълто-черно: Beekeeping for Dummies, BBQ Sauses, Rubs & Marinades for Dummies, Jazz for Dummies…18
171 „Криминале“ от Чарлс Буковски. – Б. р.
181 Поредица от наръчници за начинаещи в различни области. – Б. р.
Jazz for Dummies. В главата му нахлува нова мисъл: с кого ги върши тия пикантерии тази госпожица? Той увеличава, оглежда всичко още веднъж, прескача няколко снимки: направени са професионално, направо са... изпипани отвсякъде. Не е сама, естествено, че не е сама. Ако си представи, че това момиче е Джони, то тогава... тогава... момчето, с което Сигериус се въргаля по тепиха по няколко пъти седмично, е отговорно за... Стига бе! Джони и Аарон?!