4 Псевдоним на Фридман Ендре (1913–1954), известен унгарски военен фотограф. – Б. пр.
Оттогава голият ректор се появяваше под път и над път: в едър план над бара в столовата на гребците, върху нечия тениска на диспут някъде из града, на плакат, рекламиращ голям летен фестивал в кампуса. Аарон го срещаше по вратите на тоалетните в студентските общежития. И – случайно или не – Сигериус все по-често ставаше обект на всякакви слухове в заведенията на „Ауде Маркт“ или по партитата в студентските квартири. Ректорът и Рюска били тръгнали за Япония и докато пресичали Съветския съюз и Китай, пътьом изпотрошили няколко руски закусвални; след големия си пробив в математиката Сигериус бил лекуван с електрошок в някаква американска лудница; от предишен брак имал деца, пълни непрокопсаници. Внимателното вглеждане в снимката будеше смут. Всеки можеше да види, че онова, което прокламираха ушите на Сигериус, намираше своето продължение под спретнатия костюм от две части, най-често в скучен тъмносин цвят, понякога светлосив или на бледи ивици, и дори се усилваше: така неуместно разголеното тяло изглеждаше шокиращо яко и жилесто, твърдо, непобедимо, „релефно“ – ако трябва да си послужим с физкултурен термин. Човек неволно си съставяше мнение за това тяло, а заедно с него и за очебийните татуировки на лявата гръд: на сърцето на Сигериус изпъкваше по моряшки евтиното тъмносиньо мастило на два японски символа. Аарон знаеше, че там пише „джудо“. Тези дамги предизвикаха неистово вълнение не само защото през 1995-а татуировките бяха рядкост, но и защото тези на ректора бяха съвсем тривиални. Между другото, те се вписваха напълно във физическите дадености на Сигериус, горилата, която на заседания на управителния съвет обичаше да се люлее върху задните крака на стола, докато не й се наложи да сграбчи ръба на масата; която в почивките правеше кръгове с ръце, като да бе играч на трапец, и сякаш се оглеждаше кого да повали на земята, преди да възобновят заседанието – през такива тесни ключалки надникваше кампусът, за да добие информация за един отминал Сигериус, за един безделник, за мъжага, чиято кариера като от момчешки роман беше стартирала с две европейски титли по джудо, боец, за когото Олимпийските игри в Мюнхен трябваше да бъдат върхова точка.
От интервютата хората научиха, че през 1972-ра и техният ректор като Рюска бил гласен за медал, но само месец преди събитието съдбата си казала думата: Сигериус пресичал „Ютрехтсе Билтстрат“, за да си купи поничка, и докато предвкусвал деликатната сладост на крема, бил повлечен от мотопед, чиято желязна степенка минала право през подбедрицата на ректора: щрак, край на спортната кариера! Журналисти, студенти и учени повтаряха като папагали теорията, според която чудото на Сигериусовата кариера нямало да се случи без тази неопитана поничка. „Чудото на „Антониус Матеуслан“ – така го наричаше самият Сигериус по името на утрехтската уличка, на която осем месеца лежал в гипс до слабините на едно легло в тясно жилище на втория етаж. През мрачната зима след Игрите на 1972-ра бащата на Джони, потрошен и сломен, измъкнал от панер с женски списания едно захвърлено книжле със задачи от националния кръг на олимпиадата по математика – сборник с извънредно трудни задачи за извънредно талантливи гимназисти – и от скука започнал да драска с молив сметки в бялото поле. На следващата сутрин бил готов.
Какво точно се е случило през това денонощие, какви бръмбари са забръмчали из травматизираната кратуна на Сигериус, може само да се гадае; фактите говорят, че след три години той завършил утрехтския математически факултет с отличие, защитил брилянтно научна степен и в началото на 80-те заминал със семейството си за Бъркли, Калифорния. И там изкачил олимпийския връх. С теорията на възлите – дял от математиката, който изследва по колко различни начина може да бъде завързано едно въже (по-кратко и просто научната работа на Сигериус едва ли може да бъде обяснена), този своеобразен Рамануджан5 от Тайнвайк постигнал пробив, за който през 1986-а на конгреса на Международното математическо дружество, провеждан веднъж на четири години, бил удостоен с медал „Фийлдс“.