Междувременно буйната и шумна публика, американци и мексиканци, индианци и други бели в пъстроцветна смесица бе заела местата, до които всеки бе успял да се докопа както може: една част, насядала по издигнатите дървени седалки, друга — по съвсем наблизо намиращия се нисък хълм, тези хора бяха обсадили арената и с дюдюкане и ревове, тропане с крака и крясъци се мъчеха да предизвикат появяването на тъй дългоочакваните бикове и бикоборци.
Докато това очакване продължаваше, на арената се бяха появили неколцина младоци с пъстро облекло, доста нахални на вид, но, изглежда, и твърде непохватни в действията си, които, ако се съдеше по външността им, бяха мексиканци, а с тях имаше и някакъв метис с обезобразено лице от дълбоките белези на едра шарка. Те танцуваха и пееха и с шегите си се опитваха да накарат публиката да запази спокойствие поне още известно време. Но ако това им се удаваше с испанскиговорещата част от хората, които често избухваха в силен и груб смях при още по-грубите шеги и остроумия, то успехът им сред англичаните и американците, които не разбираха и дума испански, бе равен на нула.
В крайна сметка тази част от публиката даже се ядоса, че другите се забавляваха, докато самите те също си бяха дали парите, а никак не можеха да разберат защо „паплачта“ се смееше.
Шумът ставаше все по-невъобразим и неколцина полупияни американски моряци, на които тези шеги започваха да доскучават, скочиха долу на арената, за да вземат дейно участие в танците и песните на намиращите се под тях мексиканци. Тъкмо в този момент обаче тясната врата в оградата рязко се отвори и съвсем неочаквано сред, естествено, немалко изненаданите моряци се втурна кафяв, сравнително дребен, но пъргав и наперен бик, тъй че в първия миг хората замръзнаха безпомощно на местата си и ако животното действително кроеше нещо лошо или замисляше веднага да нападне, те щяха лесно да станат негова жертва и никой нямаше да е в състояние да ги спаси.
Ликуването на зрителите при това малко интермецо изобщо не може да се опише. То избухна едновременно от всички страни, но пък беше и единственият начин за спасение на слисаните хора, станали по неволя бикоборци, защото, озовал се пред страшния шум, който кипеше около него, пуснатият на арената наперен бик остана в първите мигове стъписан на мястото си, като само в израз на недоволство виреше рога и ровеше земята с острите си копита.
Първоначалната моментна уплаха премина и с напълно охладено желание за борба, под смеховете, дюдюканията и виковете на зрителите, моряците избягаха обратно през оградата колкото им бе възможно по-бързо. А отстъплението им бе улеснено същевременно и от това, че хукнаха в различни посоки, и бикът, който ги забеляза и се накани да догони кой да е от тях, не можа веднага да си избере някоя от тъй примамливо обърнатите към него във всички посоки задни части… и така остана на сухо.
Но ето че в този миг от специалната дъсчена преграда на арената изскочиха истинските бикоборци и започнаха да измъчват и бездруго раздразненото вече животно със своите методи и начини, описвани хилядократно — с бомбички, фишеци и къси копия. Но те никога не се изправяха срещу побеснялото животно и накрая публиката даде израз на недоволството си с истинска буря от най-ужасни звуци и шумове.
Междувременно от загубата на кръв и лудешкото тичане насам-натам бикът дотам се изтощи, че не реагираше вече на никакво дразнене. Той разбра, че страхливата тълпа от нападатели никога няма да се изправи срещу него в честен бой, и като ревеше и земята, животното се спря сред арената, търпеливо понасяйки истинска градушка от малки стрели, къси копия, бомбички и фишеци, които валяха върху него от всички страни.
Шумът и беснеенето на недоволната публика достигна вече такава степен, че един от хората на арената хвърли ласо върху рогата на бика и под освиркването и виковете на зрителите го изведе през отново отворения вход.
Сред публиката особено се отличаваше един индианец, строен, висок, добре сложен млад човек, който носеше живописното мексиканско или калифорнийско облекло — къс жакет и цепнати отстрани панталони, а на главата — широкопола шапка, облечена в мушамена материя. В лявата си ръка той държеше пълна бутилка и тъкмо в този момент беше скочил върху една от пейките и по всевъзможен начин се подиграваше на страхливите „матадори“.