В този миг бикът скочи на крака, съвзел се от първоначалното зашеметяване при падането си. Щом забеляза тъй близо пред себе си своя неприятел, осмелил се да му се противопостави, той сведе ниско рога и яростно се втурна срещу него.
Ала индианецът точно това чакаше и леко управлявайки коня си с лявата ръка, с която се бе вкопчил в гривата му, той препусна пред бика и като използваше цялата дължина на ласото и поддържаше еднаква скорост с все по-неудържимо беснеещото животно, той отново се насочи към арената.
Щом разбра, че не е в състояние да догони бързоногия ездач, на два пъти бикът се опита да побегне встрани, но всеки път ласото отново го връщаше в къде доброволно, къде принудително избраната посока и всяко такова дръпване само още повече засилваше яростта на пленника и го караше да продължи преследването на жертвата си, която ту му се струваше, че сигурно догонва, ту че пак му се изплъзва.
Тъй тази странна двойка наближи арената. Посрещнат с ликуващи викове от тълпящите се наоколо зрители, смелият индианец се насочи към входа й, отворен вече от мексиканците.
Валентин направи нетърпеливо движение с ръка да му сторят място, а дръзкият му поглед изпитателно и неспокойно обходи вътрешността на арената, където искаше да подмами страшния си противник, обзет вече от безпределна ярост. Но гредите и та̀лпите на онази част от оградата, намираща се срещу входа, бяха здрави и спирайки коня си съвсем близо пред отворената порта, зад която стояха скрити на пост двама души, за да я затворят незабавно, щом бикът пак влезеше вътре, той спокойно зачака противника си, който с ниско наведени рога вече го връхлиташе и следващият му скок едва ли би могъл да има за него някакъв друг, освен смъртоносен изход. А в тези секунди, макар че храбрият му жребец трепереше под него и боязливо отхвърляше назад красивата си глава и въпреки че нямаше юзди, той не помръдна от мястото си, не направи опит да се изплъзне от кажи-речи неизбежната опасност.
Безумен вик на страх и ужас се изтръгна от гърдите почти на всички, когато побеснелият бик сведе рога, за да ги забие още в следващата секунда в слабините на треперещия вран жребец, но тъкмо тогава, направляван от ръката на ездача, конят светкавично се извъртя и с няколко бързи скока премина през арената. Бикът го следваше по петите и тъкмо в мига, когато конят високо подскочи, кажи-речи, над рогата на разлютеното диво животно, за да прелети над оградата, индианецът се отблъсна с коляно от седлото и като изхвърлено от пружина, стройното му тяло полетя в обратна посока право върху бика, който с цялата си мощ и тежест връхлетя срещу най-долните напречни греди и полузашеметен от страхотния удар, политна крачка-две назад.
Когато индианецът скочи на земята с безредно разпиляна дълга коса, изпод която се виждаха да проблясва само тъмните му очи, пламтящи с буен триумфален огън, той държеше в десницата си лъскав къс нож, а в лявата си ръка прерязаното ласо и с ликуващ смях го вдигна да го покаже на зрителите, които едва можеха да повярват на очите си.
Шумът и ликуващите крясъци, които се надигнаха, едва ли могат да бъдат описани. Със затаен дъх ужасената публика бе проследила мнимото падане на безумно смелия индианец и бе взела за гибелен нещастен случай онова, което всъщност представляваше един дръзко изпълнен номер от страна на този ненадминат ездач. Овациите и одобрителните викове просто нямаха край.
В подобни случаи калифорнийската публика не само ръкопляска, а дава и по-практични доказателства за задоволството си на онзи, който е съумял да спечели сърцето й. По време на такива борби, както дори и при танци, съществува обичай да се хвърлят пари на бикоборците или танцьорките. Често в залата започват да валят сребърни долари, а и златни монети, ако, докато е танцувала фанданго, някоя красавица е успяла да запали огън в сърцата на зрителите, а после след танца тази сеньорита сама трябва да вдигне от пода сребърната и златна „похвала“ за играта си, което е израз на нейната благодарност към дарителите.
Тъй и сега ликува нето на опиянената от възторг публика си намери отдушник и от всички страни към арената заваля направо градушка от сребърни долари. Хвърляха ги даже и по главата на бика, който в този момент отново се беше съвзел и пак обърна чело към своя враг, удържал досега пълна победа над него.
— Gracias, muchas gracias, caballeros!7 — извика индианецът, когато видя тази богата „жетва“ да се изсипва върху него. И вдигайки шапката си от земята, паднала наблизо по време на скока му, той хладнокръвно започна да събира доларите, когато бикът реши отново да го нападне и яростно се втурна към него.
7