— Карамба! — извика индианецът, когато докараното до бяс животно подхвана с рогата си падащото тяло и започна да го тъпче с копита на земята. — Май че играта загрубя! — И докато другите трима бикоборци изскочиха иззад преградата, за да помогнат на своя другар, преди още някой от тях да беше успял да достигне до бика, Валентин отново се хвърли срещу него, и този път право между рогата му, сякаш си търсеше смъртта.
Но все пак дивият и горд син на тези планини знаеше какво прави и докато виковете на страх, нададени от зрителите, разтърсиха въздуха, с късия нож в десницата си той скочи от бика, които рухна мъртъв на земята с прерязани вратни жили след безпогрешните му удари течно между плешките. И под бурните овации и дъжда от монети на тълпата червенокожият затанцува около трупа на бика буйно фанданго…