Мат бръкна в джоба си и отвътре издрънкаха монети. Докато момичетата се измъкваха изпод моста, той огледа реката.
— Проследих ви.
— Ти… какво? — ахна Елена.
Той се обърна неохотно към нея.
— Да, проследих ви — повтори той със сковани от напрежение рамене. — Предположих, че ще измислите начин да се измъкнете от леля ти, за да излезете отново навън. Затова се настаних в колата си на отсрещната страна на улицата и останах да наблюдавам къщата. Както и можеше да се очаква, трите се спуснахте през прозореца. Така ви проследих до тук.
Елена не знаеше какво да каже. Беше много разгневена, но той естествено беше постъпил така само за да спази обещанието си пред Стефан. Ала мисълта за Мат, дебнещ в своя очукан стар форд, вероятно измръзнал до смърт, без нищо за вечеря… накара сърцето й да се свие от болка, но тя побърза да пропъди чувството за вина.
Той отново огледа реката. Тя пристъпи по-близо до него и тихо заговори:
— Съжалявам, Мат — започна тя. — За начина, по който се държах в къщата, както и за… за… — Запъна се за миг, след което замълча. Трябваше да добавя за всичко, каза си безпомощно.
— Е, аз съжалявам, че преди малко те изплаших. — Извърна се рязко с лице към нея, сякаш с това въпросът се уреждаше. — А сега ще бъдеш ли така любезна да ми кажеш какво правите тук?
— Бони смяташе, че Стефан може да е тук.
— Бони не е смятала нищо подобно — отрече самата Бони. — Бони веднага каза, че е грешка да го търсим тук. Трябва да търсим на съвсем друго място, където е тихо, без никакви шумове, нещо като затворено пространство. Почувствах се… обкръжена отвсякъде — обясни тя на Мат.
Мат я погледна предпазливо, сякаш се боеше, че може да го ухапе.
— Сигурно е било така — промърмори.
— Около мен имаше камъни, но не като тези по бреговете на реката.
— Хм, не, разбира се, че не са били като тези. — Сега погледна към Мередит, която единствена от трите се смили над него.
— Бони имаше видение — обясни му тя.
Мат отстъпи малко назад и Елена можа да види профила му, осветен от фаровете на колата. Съдейки по израза на лицето му, бе готова да се закълне, че в момента той силно се колебаеше дали просто да се махне, или да ги подбере и закара в най-близката лудница.
— Това не е шега — заяви тя. — Бони е медиум, Мат. Зная, че винаги съм казвала, че не вярвам в подобни истории, но се оказа, че съм се заблуждавала. Не знаеш колко дълбоко при това. Тази вечер тя… тя някак си успя да се всели в Стефан и да добие представа къде се намира.
Мат пое дълбоко дъх.
— Разбирам. Добре…
— Не се дръж снизходително с мен! Не съм глупачка, Мат. И съвсем сериозно ти заявявам, че това е истина. Тя беше там, със Стефан. Знаеше неща, които само той би могъл да знае. И видя мястото, където се намира като в капан.
— В капан — повтори Бони. — Това е. Определено не е нещо отворено като една река например. Но там има вода, като водата стига чак до шията ми. До неговата шия. А наоколо има каменни стени, покрити с дебел слой мъх. Водата е леденостудена и застояла и затова мирише лошо.
— Но какво още виждаш? — попита Елена.
— Нищо. Все едно че съм сляпа. Ала някак си зная, че ако се появи дори най-слаб лъч светлина, ще го видя, но не мога. Тъмно е като в гроб.
— Като в гроб… — Студени тръпки пронизаха Елена. Представи си старата разрушена църква на хълма над гробището. Там имаше гроб, чийто капак веднъж се бе отворил.
— Но в гроба не би трябвало да е мокро — обади се Мередит.
— Не… но нямам представа къде би могло да има подобно място — призна си Бони. — Стефан всъщност не е в пълно съзнание, защото е много слаб и ранен. И е толкова жаден…
Елена отвори уста, за да попречи на Бони да продължи, но тогава внезапно Мат се намеси:
— Мога да ви кажа на какво ми прилича всичко това.
Трите момичета го погледнаха едновременно. Той неусетно се бе поотдръпнал от тях като някакъв подслушвач. Почти бяха забравили за присъствието му.
— Кладенец? — предположи Елена.
— Именно — кимна той. — Исках да кажа, че ми напомня за кладенец.
Елена примигна, силно възбудена.
— Бони?
— Възможно е — рече Бони бавно. — Размерът и стените и всичко останало подсказват, че би могло да е кладенец. Но нали всеки кладенец е отворен. Тогава щях да мога да виждам поне звездите.