— Кой би оставил къщата си така… с незаключена входна врата… след всичко, което се случва напоследък? — измърмори Мат, докато влачеше безжизнения си товар. — Тя трябва да е луда.
— Тя е луда — обади се Бони отгоре, като побутна вратата най-горе, в края на стълбата. — Последния път, когато бяхме тук, тя ни наговори толкова странни… — Гласът й изведнъж секна. Тя ахна смаяно.
— Какво има? — попита Елена.
Но като стигнаха до прага на стаята на Стефан, видя какво бе предизвикало учудването на приятелката й.
Елена бе забравила в какво състояние беше стаята му при последната им среща тук. Сандъците, препълнени с дрехи, бяха изтърбушени, обърнати наопаки или полегнали на една страна, сякаш са били хвърлени от едната до другата стена от някоя гигантска ръка. Цялото им съдържание бе изсипано на пода, разпиляно между вещите му, съборени от гардероба и масите. Мебелите бяха преобърнати, един прозорец бе счупен и сега от там брулеше леденостуден вятър. Непокътната беше останала само една лампа, онази в ъгъла. Нейната светлина хвърляше гротескни сенки по тавана.
— Какво се е случило тук? — удиви се Мат.
Елена не му отговори, преди да настанят Стефан на леглото.
— Не зная със сигурност — започна тя неловко и това бе истина, макар и само донякъде. — Но така го заварих снощи. Мат, би ли ми помогнал? Трябва веднага да го подсушим.
— Ще намеря друга лампа — разбърза се Мередит, но Елена я спря:
— Не, и сега се вижда добре. Защо вместо това не се опиташ да запалиш огън в камината?
От единия сандък се бе изсипал хавлиен халат в тъмен цвят. Елена го взе и заедно с Мат се заеха да събличат мокрите дрехи на Стефан, прилепнали по тялото му. Тъкмо смъкваше пуловера, когато зърна врата му и се вцепени.
— Мат, можеш ли… би ли ми подал онази кърпа? Веднага щом той се обърна, тя измъкна пуловера през главата му и бързо го уви с халата. Когато Мат се върна и й подаде кърпата, тя я уви около врата му като шал. Сърцето й туптеше неудържимо, докато мозъкът й трескаво търсеше спасителен изход.
Никак не бе чудно, че беше толкова изнемощял, така безжизнен. Ох, Боже! Трябваше да го прегледа, за да види колко е зле. Но как да го стори в присъствието на Мат и останалите?
— Ще повикам лекар — заговори Мат с напрегнат глас, без да откъсва поглед от лицето на Стефан. — Той се нуждае от помощ, Елена.
Тя се паникьоса.
— Не… Мат, моля те. Той… работата е там, че… той се страхува от лекари. Не зная какво ще се случи, ако доведеш някого тук. — Това също бе истина, макар и не цялата. Много добре знаеше какво можеше да помогне на Стефан, но нямаше как да го направи, докато другите бяха тук. Наведе се над Стефан, разтри дланите му между своите, като се опитваше да измисли как да се измъкне от безизходното положение.
Но какво можеше да направи? Да опази тайната на Стефан срещу цената на живота му? Или да го предаде само и само за да го спаси? И дали ще го спаси, като разкрие тайната му пред Мат, Бони и Мередит? Погледна приятелите си и се опита да си представи каква ще бъде реакцията им, ако узнаят истината за Стефан Салваторе.
Не, не става. Не можеше да си позволи този риск. Шокът и ужасът от откритието какъв бе Стефан едва не бе довел Елена до лудост. И щом като тя, която толкова го обичаше, бе готова да побегне с писъци от него, какво оставаше за Мат и двете й приятелки? Освен това го подозираха, че е убил господин Танър. Ако знаеха какъв бе всъщност Стефан, щяха ли да повярват, че е невинен? Или щяха да го заподозрат още повече?
Елена затвори очи. Беше прекалено опасно. Мередит, Бони и Мат й бяха предани приятели, но точно това бе единственото, което не можеше да си позволи да сподели с тях. Всъщност в целия свят нямаше никого, на когото да довери тази тайна. Трябваше да се справи сама.
Изправи се и погледна към Мат.
— Той се страхува от лекари, но една медицинска сестра може много да му помогне. — Обърна се настрани, където Бони и Мередит бяха коленичили пред камината. — Бони, какво ще кажеш за твоята сестра?
— Мери? — Бони погледна часовника си. — Тази седмица тя е втора смяна в клиниката, но сега навярно вече си е у дома. Само да…
— Това ще свърши работа. Мат, отиди с Бони, за да помолите Мери да дойде тук и да се погрижи за Стефан. Ако тя реши, че се нуждае от лекар, няма да се противопоставя.
Мат се поколеба за миг, после изпусна рязко въздуха от дробовете си.
— Добре, но все още ми се струва, че грешиш и че… хайде да тръгваме, Бони. Ще се наложи да нарушим някои от правилата за движение.