Смутено, момичето бавно се надигна.
— Името ми е Сю Карсън и аз, хм… — Пое си дълбоко дъх и продължи неохотно: — Ами чувствам се ужасно изплашена. Защото който и да е този маниак, той все още е на свобода. И следващия път мога да бъда аз. — След тези думи тя си седна.
— Благодаря ти, Сю. Сигурен съм, че много от съучениците ти споделят тревогата ти. А сега да продължим. Вярно ли е, че някои от вас са присъствали там, когато се е разиграла трагедията?
Чиновете проскърцаха, когато учениците се размърдаха неспокойно. Но Тайлър Смолуд се изправи. Устните му се разтеглиха в нещо като усмивка, разкривайки белите му зъби.
— Повечето от нас бяха там — започна той и погледна към Стефан. Елена видя как останалите проследиха погледа му. — Отидох там малко след като Бони бе открила трупа. И това, което изпитах, бе загриженост за общността ни. По улиците броди опасен убиец, а досега никой нищо не е направил, за да го спре. И… — Тайлър внезапно млъкна.
Елена не бе много сигурна, но й се стори, че Каролайн му даде знак да замълчи. Самата Каролайн отметна назад лъскавата си кестенява коса и кръстоса дългите си крака, когато Тайлър отново седна до нея.
— Добре, благодаря ви. Значи повечето от вас са били там. Това прави преживяното двойно по-мъчително. Но може ли да чуем какво се е случило от този, който е намерил тялото? Бони тук ли е? — Аларик се огледа наоколо.
Бони бавно вдигна ръка, след което се надигна от чина.
— Мисля, че аз бях тази, която откри тялото. Искам да кажа, че бях първата, която разбра, че той действително е мъртъв, а не че само се преструва.
Сега Аларик Залцман изглеждаше леко озадачен.
— А не само се преструва? Той често ли се правеше на мъртвец? — Разнесоха се хихикания, а новият учител отново им демонстрира момчешката си усмивка. Елена се извърна и погледна към Стефан, който мълчеше, смръщил вежди.
— Не… не — отрече Бони. — Разбирате ли, той беше избран за жертва в Къщата на духовете. Затова целият бе в кръв, само че тя беше имитация. И за това отчасти имам вина и аз, понеже той не искаше да го цапат, но аз настоях да го направи. Той трябваше да изиграе ролята на Кървавия труп. Но той не преставаше да повтаря, че било прекалено и продължи, докато не се появи Стефан, който започна да спори с него… — Тя спря. — Исках да кажа, че ние поговорихме с него и той накрая се съгласи да го направи, а след това започна представлението в Къщата на духовете. И малко по-късно забелязах, че той не се изправя и не плаши малчуганите, както се очакваше. Затова отидох при него да го попитам какво не е наред. А той не ми отговори. Той просто… просто бе вперил изцъклените си очи в тавана. И тогава го докоснах и той… беше ужасно. Главата му беше отпусната. — Гласът на Бони се разтрепери и тя млъкна, за да преглътне мъчително.
Тогава Елена скочи на крака, последвана от Стефан, Мат и още неколцина от съучениците им. Елена протегна ръка към Бони.
— Бони, всичко е наред, не се измъчвай. Всичко е наред.
— А кръвта му беше навсякъде по ръцете ми. Имаше кръв навсякъде, толкова много кръв… — Тя подсмръкна истерично.
— Добре, времето изтече — обяви Аларик Залцман. — Съжалявам, нямах намерение да те разстройвам. Все пак си мисля обаче, че в бъдеще ще се наложи да поработиш, за да преодолееш тези чувства. Ясно е, че за теб е било много травмиращо преживяване.
Учителят по европейска история се изправи и закрачи около центъра на кръга, докато нервно кършеше ръце. Бони продължаваше да подсмърча тихо.
— Разбирам какво чувстваш — продължи той и момчешката му усмивка отново грейна с пълна сила. — Иска ми се да дам добро начало на нашите отношения между учител и ученици, което да не е свързано с тази потискаща атмосфера. Какво ще кажете всички вие да ми дойдете на гости довечера, за да можем да си поговорим без формални ограничения? Може би ще успеем да се поопознаем по-добре и да си поговорим за това, което се е случило. Който иска, може да доведе и някой приятел или приятелка. Какво ще кажете?
Изтекоха около тридесетина секунди, през които учениците само се взираха в него. Накрая някой попита:
— У вас ли? И къде е това?
— Да… ох, забравих да кажа. Колко съм глупав. Отседнал съм в къщата на Рамзи, на авеню „Магнолия“. — Учителят написа адреса си на черната дъска. — Семейство Рамзи са мои приятели и ми дадоха къщата под наем, докато са във ваканция. Идвам от Шарлотсвил3. Директорът на гимназията ми се обади в петък, за да ме попита дали ще се съглася да се преместя временно тук. Реших да се възползвам от шанса. Това е първата ми истинска работа като учител.