— Елена, Стефан. Насам!
Зарадва се, като видя Бони, седнала до Мередит и Ед Гоф на едно канапе в ъгъла. Двамата със Стефан се настаниха на големия диван срещу тях, откъдето спокойно можеше да слуша разговора в стаята.
По силата на някакво неписано споразумение никой не спомена нищо за това, че Елена и Стефан пристигнаха заедно. Елена предпочете да се преструва, че всичко си е съвсем обичайно, както винаги е било.
Бони и Мередит се включиха в играта.
— Изглеждаш прекрасно — отбеляза Бони топло. — Направо съм влюбена в този твой червен пуловер.
— С него изглежда чудесно, нали, Ед? — обади се и Мередит, а пък Ед, който досега изглеждаше потънал в собствените си мисли, кимна в знак на съгласие.
— Значи са поканени ученици и от твоя клас — каза Елена на Мередит. — Очаквах да бъдем само от нашия.
— Не зная дали думата поканени е точната дума за случая — отвърна й Мередит. — Като се има предвид, че присъствието определя половината от оценката ни.
— Наистина ли мислиш, че той говореше сериозно? Не може да го е казал на сериозно — вметна Ед.
Елена сви рамене.
— На мен поне ми прозвуча съвсем сериозно. Между впрочем, къде е Рей? — обърна се тя към Бони.
— Рей ли? О, да, Рей. Ами не зная, сигурно е някъде наоколо. Толкова много народ се насъбра.
Това беше вярно. Всекидневната в къщата на Рамзи вече беше пренаселена, а от мястото си Елена можеше да види, че тълпата се блъскаше и в коридора, в предния салон, та нищо чудно и в кухнята да беше пълно с посетители. На няколко пъти преминаващите зад Елена закачаха косата й.
— Какво искаше да говори с вас след часовете този Залцман? — попита Стефан.
— Аларик — поправи го Бони предвзето. — Иска да го наричаме просто Аларик. О, толкова е сладък. Призна ни, че се чувствал ужасно неудобно заради това, че ме накарал да си припомня за едно толкова потресаващо преживяване. Не знаел как точно е умрял господин Танър, нито пък очаквал, че съм толкова чувствителна. Разбира се, той също е много чувствителен човек, така че разбира как съм се чувствала. Той е Водолей.
— При това под влияние на Луната — промърмори Мередит тихо. — Бони, ти нали не вярваш на тези глупости? Той е учител и не би трябвало да пълни главите на учениците си с подобни дивотии, за да им се хареса.
— Въобще не се опитва да направи това! Каза същото и на Тайлър, и на Сю Карсън. И добави още, че трябва да си организираме нещо като група за подкрепа или да напишем есе за преживяванията ни от онази нощ. А накрая уточни, че тийнейджърите до един се впечатлявали лесно, а той не искал тази трагедия да окаже продължително въздействие върху развитието ни като личности.
— О, братче! — въздъхна Ед, а Стефан се засмя тъй силно, че чак се закашля. Всъщност никак не му беше весело и въпросът му към Бони не беше от голо любопитство. Елена беше сигурна в това, защото долавяше напрежението, което се излъчваше от него. Стефан изпитваше към този нов учител Аларик Залцман същото, което изпитваха повечето от тук присъстващите към самия него. Предпазливост и недоверие.
— Но е странно, че той се държи така, все едно че този купон е плод на спонтанна идея на класа — продължи тя, като по този начин, макар и несъзнателно, всъщност отговаряше на неизречените въпроси на Стефан, — докато е напълно очевидно, че всичко е било грижливо планирано.
— А още по-странен е фактът, че училищното ръководство ще наеме нов учител, без да му съобщи как е умрял предшественикът му — подхвърли Стефан. — Всички говорят само за това. Сигурно го пише и във вестниците.
— Но липсват подробностите — възрази Бони твърдо. — Всъщност има неща, които дори и полицията още не е оповестила, понеже се опасяват да не помогнат така на убиеца да прикрие следите си. Ето например — продължи тя, но вече доста по-тихо — знаете ли какво ми каза Мери? Доктор Файнбърг разговарял с колегата си, който извършил аутопсията, онзи от съдебната медицина. И той му казал, че в трупа нямало кръв. Нито капка.
Елена се почувства така, сякаш отнякъде я облъхна струя от вледеняващ вятър както тогава на гробището. Не можа да отрони нито дума. Но Ед попита с най-невинен тон:
— Че къде е изчезнала?
— Е, предполагам, че се е разплискала по пода — отговори Бони спокойно. — Около олтара и наоколо. Тъкмо това сега проучват от полицията. Но е необичайно за един труп да остане без кръв. Обикновено се откривали съсирени остатъци. Наричали го посиняване постмортем. Какво толкова странно казах?