— Мислиш ли, че някой го е поканил? — попита тя в опит да смени темата.
— Очевидно, след като беше вътре.
— Тогава излиза, че е вярно онова… за хора като теб. Трябва да те поканят. Но как тогава Деймън е проникнал в гимнастическия салон без покана?
— Защото гимнастическият салон не е място за живеене. Това е първият критерий. Няма значение дали се касае за къща, барака или апартамент над някой магазин. Ако там живеят, хранят се и спят човешки същества, ние трябва да бъдем поканени вътре.
— Само че аз не те поканих в моята къща.
— Напротив, направи го. В онази първа вечер, когато те доведох до твоя дом, ти отвори външната врата и ми кимна да вляза след теб. Не е нужно поканата да е устна. Достатъчно е да е налице намерението да поканиш някого. Освен това не е необходимо отправящият поканата да бъде от постоянните обитатели на жилището. Всеки човек може да ни покани.
Елена се замисли.
— А какво ще кажеш за лодка, обитавана от някого?
— Същото е, макар че течащата вода сама по себе си може да се окаже непреодолима бариера. За някои от нас е почти невъзможно да я преодолеят.
Елена внезапно си спомни как тя, следвана от Мередит и Бони, тичаха към моста Уикъри. По някакъв начин беше убедена, че ако минат по моста и се озоват на отсрещния бряг на реката, ще бъдат в безопасност от тайнствения преследвач.
— Ето защо е станало така — прошепна момичето. Но това все още не обясняваше откъде тя го знаеше. Сякаш бе нещо, внушено й от външен източник. После осъзна още нещо.
— Ти ме пренесе през моста, следователно можеш да преминаваш през водата.
— Причината е в това, че съм слаб — призна й Стефан. Произнесе го привидно равнодушно, без да влага чувства. — Може да се нарече ирония на съдбата, но колкото по-могъщи са нашите Сили, толкова по-силно сме подвластни на най-различни ограничения. Колкото повече принадлежиш на мрака, толкова повече те обвързват правилата, господстващи в неговото царство.
— Какви други правила съществуват? — поинтересува се Елена. Започна да съзира проблясъците на бъдещия си план. Или поне на надеждата да скрои такъв спасителен план.
Стефан я изгледа замислено.
— Да — рече той, — мисля, че вече е време да научиш и това. Колкото повече знаеш за Деймън, толкова повече се увеличават шансовете ти да се защитиш от него.
Да се защити? Може би Стефан знаеше повече, отколкото показваше.
— Добре. Трябва ли да нося чесън със себе си? — попита тя, когато той зави с колата по една странична уличка и паркира.
Той се засмя.
— Само ако държиш всички да започнат да те избягват. Но има други растения, които могат да ти помогнат. Като върбинката. Това е билка, за която се предполага, че може да предпазва срещу магии, която поддържа разума ти бистър дори ако някой използва Силите срещу теб. Хората отдавна я носят като талисман на врата си. На Бони особено ще й допадне, защото тази трева е била свещена за друидите.
— Върбинка — повтори Елена, за да запомни непознатата дума. — Какво друго помага?
— Силната и пряка слънчева светлина е много болезнена. Затова можеш да забележиш рязка промяна във времето, когато Деймън се появи.
— Забелязах го — кимна девойката. — Искаш да кажеш, че е дело на Деймън? Да променя времето?
— Да. Налага му се да го прави. Изисква се огромна сила, за да се контролират елементите, но така за него е по-лесно да се движи на дневна светлина. Докато прави така, че времето да е облачно, той дори няма нужда да пази очите си.
— Нито пък ти — додаде Елена. — А какво ще кажеш, хм, за кръстовете и другите подобни средства?
— Няма полза от тях — обясни й Стефан. — С изключение на случаите, при които човекът, който ги носи, вярва, че това ще го предпази. Вярата неимоверно засилва предпазните свойства.
— Ами… сребърните куршуми?
Стефан отново се изсмя.
— Това е за върколаците. От това, което съм слушал, те не понасят среброто под каквато и да е форма. Дървеният кол за пронизване в сърцето още се признава като доказан метод срещу такива като мен. Съществуват и други начини, които са повече или по-малко ефективни: изгаряне, обезглавяване, издраскване с нокти по слепоочията. Или най-добрият от всички…
— Стефан! — Тя се ужаси от самотната горчива усмивка, която се появи на лицето му. — А какво ще кажеш за превръщането в животни? — добави Елена. — Ти вече ми спомена веднъж, че при наличието на достатъчно Сила може да се постига. Може ли Деймън да се превръща, в което животно си пожелае? И ако може, как ще го разпознаем?