Фаровете на колата й осветяваха само малка част от брега под моста. Щом напусна осветената ивица, Елена усети как я побиха тръпки от страх, изпълни се със зловещо предчувствие. Смъртта те чака, беше й предвещал гласът. Наистина ли там долу се спотайваше Смъртта?
Краката й се хлъзгаха по мокрите камъни. Не чуваше нищо, освен шума от бързо течащата вода, както и глухото ехо, отразявано от моста над главата й. Макар да напрегна зрението си, едва успяваше да различи в мрака очертанията на отсрещния бряг, обсипан с парчета дърво, изпопадали от моста.
— Стефан — прошепна тя и почти се зарадва, че бученето на реката заглуши шепота й. Чувстваше се като човек, който с влизането си в празна къща се провиква: „Има ли някой тук?“, и се опасява, че наистина може да чуе някой да му отговори.
— Нещо не е наред — обади се Бони зад нея.
— Какво искаш да кажеш?
Приятелката й се озърна наоколо и леко поклати глава, докато тялото й се напрегна в усилието да се съсредоточи.
— Просто усещам, че тук нещо не е наред. Не съм сигурна, но… не чух река. Не чувах нищо, само мъртвешка тишина.
Сърцето на Елена се сви от уплаха. Част от нея знаеше, че Бони е права, че Стефан не беше на това безлюдно и диво място. Но част от нея бе прекалено изплашена, за да се вслуша в гласа на разума.
— Все пак трябва да проверим — каза тя, макар и да чувстваше гърдите си болезнено стегнати от напрежението. Пристъпи напред в мрака, движейки се предимно пипнешком, понеже нищо не се виждаше ясно. Но накрая, след огледа, трябваше да признае, че липсваше каквато и да е следа някой да е бил тук наскоро. Нито се забелязваше чернокоса глава във водата. Избърса в джинсите студените си длани, покрити с лепкава кал.
— Можем да проверим и от другата страна на моста — предложи Мередит, а Елена кимна машинално. Не бе необходимо да се взира в лицето на Бони, за да се увери, че търсеха не там, където трябва.
— Хайде да се махаме оттук — рече тя и се покатери сред тревите до края на ивицата оттатък моста, осветена от фаровете на колата. Но след като се добра до там, Елена замръзна на място.
Бони ахна.
— О, Господи…
— Върни се! — изсъска Мередит. — Върни се на брега.
Горе до моста ясно се очерта една черна фигура, осветена от фаровете на колата. Елена се вгледа в нея с бясно разтуптяно сърце, но различи само, че фигурата е мъжка. Лицето оставаше в сянка, но тя не можеше да се отърси от ужасното си предчувствие.
Той се движеше право към тях.
За да се прикрие, Елена се наведе колкото бе възможно по-ниско. Усещаше как Бони трепери зад нея, а Мередит бе впила пръстите си в ръката й.
От мястото си не можеха да видят нищо, но внезапно на моста се чуха тежки стъпки. Затаили дъх, трите момичета се вкопчиха едно в друго с вдигнати нагоре лица. Тежките стъпки преминаха през дървените греди на моста, постепенно отдалечавайки се от тях.
Моля те, Боже, нека се махне, помисли си Елена. Моля те…
Прехапа устните си, но в този миг Бони изхлипа тихо, а леденостудената й ръка стисна ръката на Елена. Стъпките се връщаха.
Трябва да изляза, каза си Елена. Той иска мен, а не тях. Трябва да отида при него и той може би ще остави Бони и Мередит да си тръгнат. Но сега нямаше и следа от бесния гняв, който бе изпитала тази сутрин. Въпреки цялата сила на волята си тя не успя да пусне ръката на Бони, нито да изскубне своята.
Стъпките сега отекваха точно над главите им. После настана тишина, последвана от шум от хлъзгане по склона на речния бряг.
Не, помисли си Елена и тялото й се скова от страх. Той се спускаше надолу. Бони простена и зарови глава в рамото й. Елена усети как всичките й мускули се напрегнаха, когато видя от мрака да се показват първо ботуши, после крака. Не…
— Какво правите тук?
Мозъкът на Елена отначало отказа да заработи. Беше прекалено паникьосана и едва не изпищя с все сила, когато Мат се спусна още една крачка надолу по стръмния бряг, за да надникне под моста.
— Елена? Какво правиш? — попита той отново.
Бони се осмели да надигне глава. Мередит шумно въздъхна от облекчение. Елена имаше чувството, че коленете й са толкова омекнали, че всеки миг ще се строполи на земята.
— Мат — изрече. Това бе всичко, за което успя да събере сили.
Бони се оказа по-гласовита.
— А ти какво си мислиш, че правиш? — завика тя пронизително. — Искаш да получим инфаркт ли? Какво търсиш тук по това време на нощта?