Сантандер, доволен от тази шега, цял се тресеше от циничен смях, който се носеше шумно из целия затвор.
И четиримата затворници мълчаха. Само джуджето продума, когато отвориха вратата: „Добър ден, Ваше превъзходителство, вие навярно сте дошли да ни върнете свободата?“ Това бе казано, разбира се, с ирония, тъй като гърбавият прекрасно знаеше, че не може да разчита на милост. Никой не отговори на въпроса. Дошлите бяха много заети с другите обитатели на килията, за да обърнат внимание на него. Съмнителният крадец, застанал с лице към стената, даже не се обърна, когато Сантандер размени няколко реплики с Крис Рок и Керней. Полковникът започна разговора и изведнъж тонът му стана предизвикателен:
— Ето къде попаднахте! Не ще и дума, много хубава компания! Тукашното общество съвсем не прилича на онова, което посещавахте някога в Ню Орлеънс, сеньор Флоранс! А вие, тексаски великане, как ви се вижда тукашният въздух след вашите прерии?
Като помълча малко, за да се наслади на думите си, Сантандер добави:
— Добър резултат от Мирската експедиция, която имаше за цел да завладее Мексико! Макар и не по ваше желание, вие всички попаднахте в столицата. Какво чакате още?
— Всичко друго, но не и добро от човек като вас! — рязко отвърна Крис Рок.
— Как! Вие не чакате нищо хубаво от мен, стария приятел, след това, което стана между нас на брега на Поншартренското езеро? Попаднали между чужди, вие трябва да се радвате, че имате такъв познат, който много ви е задължен! Сега ще направя всичко, което зависи от мен, за да ви се отплатя.
— Правете каквото искате — отвърна Крис Рок, — ние не разчитаме на вашето великодушие, каквото у вас надали има, обаче и да имаше, то Крис Рок би се отказал от него.
Сантандер не очакваше подобен отговор. Неговото идване в Акордадския затвор имаше за цел само да се надсмее над победените врагове. Той бе известен за всичко, което се случи с тях от Мир до Мексико. Надяваше се да ги намери разкаяни, молещи от него милост, а изведнъж вместо страх затворниците му показаха открито своето презрение. Тексасецът бе готов да се хвърли върху неканения гост, ако последният пристъпеше и крачка към него.
— Прекрасно — каза Сантандер, без да обърне особено внимание на думите на Крис Рок, — ако вие не желаете да приемете от мене услуги, то аз повече няма да ви предлагам нищо. А вие, сеньор ирландец, навярно не ще бъдете толкова дребнав?
Като изгледа своя бивш противник, младият ирландец отговори твърдо:
— Понеже от опит зная, че вие сте недостоен за удара на моята сабя, то считам, че сте недостоен и да разговаряте с мен. Изглеждате жалък даже и в желязната броня. Вие сте подлец и аз ви презирам!
Силно засегнат, Сантандер не се смути. Изгубил надежда да унижи своите врагове и страхувайки се да не бъде компрометиран пред началника на затвора, ако се разгласи историята с бронята, той реши да прекрати разговора си с пленниците. За щастие никой не знаеше английски език, на който се водеше този кратък разговор.
— Виждате, сеньор Педро, тези двама господа са мои стари познати — обърна се той към началника на затвора, — печалното положение на които твърде много ме интересува и бик бил доволен да им помогна. Но се страхувам, че трябва да се подчиня на законите.
Дон Педро загадъчно се усмихна, докато слушаше Сантандер. Той не се съмняваше в интереса, който проявяваше полковникът към затворниците, още повече, че оковаването им стана по нареждане на самия Сантандер. Поради своето положение той никога не искаше обяснение от хора, които стояха по-горе от него. А Сантандер бе от свитата на самия диктатор. Началникът на затвора добре знаеше това. Ако му заповядаха да удуши или тайно да отрови тези затворници, той би изпълнил това без колебание. Жестокият тиранин, който го назначи за началник, знаеше с какъв човек има работа и неведнъж се бе ползвал от него, за да се избави от своите политически или лични врагове.
През всичкото време четвъртият затворник продължаваше да стои с лице към стената и с гръб към говорещите. Тексасците не можаха да разберат странното му поведение. Изглежда, Сантандер не знаеше кой е този човек, но неговото държание привлече вниманието му и той попита началника на затвора:
— Кой е този обитател на килията? Той като че се срамува да си покаже лицето, което навярно е безобразно като моето.
Тази бе една от обичайните фрази на Сантантер, който знаеше превъзходството си над другите.
— Той е салтеадор — отвърна началникът на затвора.