— Сеньор дон Педро — казваше Сантандер, — тези тексасци са мои стари познати; срещнах ги в Ню Орлеънс, дето помежду ни се завързаха отношения, които не намирам за нужно да описвам. Нека ви бъде известно че аз съм задължен на двамата затворници и затова искам да им се отплатя. Мога да разчитам на вас, нали? Отговорът на дон Педро доказваше, че той прекрасно бе разбрал всичко:
— Да, вие можете да разчитате на мен. Кажете само какво желаете и вашата заповед веднага ще бъде изпълнена.
— Прекрасно — каза Сантандер, след като помисли малко, — искам, първо, да им дадете възможност да подишат въздух на улицата, не само на тексасците, но и на другите двама.
— Нима! — отвърна учудено началникът на затвора. — Затова те трябва да ви благодарят.
— По-малко, отколкото предполагате, ако знаете каква работа ще им дам.
— Каква работа?
— Малка…
— На коя улица?
— Кайе де Платерос.
— Кога?
— Утре. Ще ги изведете сутринта и ще ги оставите до вечерта, докато премине процесията. Вие ме разбирате?
Струва ми се, че да, полковник. Веригите ще останат ли на тях?
— Да, непременно; искам да останат оковани тъй както са сега: джуджето с великана, а другите двама заедно.
— Всичко ще бъде изпълнено.
С това завърши любопитният разговор. Керней съобщи чутото на Крис Рок, но сам пе знаеше как да си обясни това; обаче другите двама затворници, които също така разбраха разговора, бяха съвсем наясно.
— Добре — извика джуджето, — това значи, че не ще минат и 14 часа, когато ще се търкаляме до пояс в мръсотии. Прекрасно, няма какво да се каже! Ха-ха-ха!
Слушайки смеха на този изрод, можеше да се мисли че му предстоеше не някоя отвратителна работа, а твърде приятно удоволствие.
IX
В мексиканските градове плоските покриви на къщите се наричат azotea.
Върху асотеата хората прекарват по-голямата част от деня; там си почиват и приемат гости. Тая особена архитектура от източен произход съществува и сега в Мексико. Домовете са с плоски покриви, като тераси. Климатът — сух и топъл — е главното условие за построяване на такива покриви. Няма страна в света, където животът на открито да е по-привлекателен, както тук. Изключение правят само дъждовните дни. Има още една причина, която прави мексиканските покриви най-приятни за отмора; върху тях не се чувства дим, тъй като почти не съществуват комини. Тук те са съвършено излишни. В кухните употребяват дървени въглища, а тъй като те не задимяват, то въздухът остава напълно чист. Добре уредената асотеа бива украсена с цветя, красиви растения, малки дръвчета портокали, камелии и палми; понякога над парапетите се издига възвишение, откъдето човек още по-добре може да се любува на красивата природа. А къде има по-прекрасни изгледи от тия, които заобикалят Мексико?
Където и да се обърнеш, навред се открива дивна гледка, галеща погледа. Ту зелени долини с цветовете на дъгата, като започнеш от светложълтата царевица, до тъжнозелените тютюневи плантации; ту цели полета пипер и фасул; бистри потоци, които отразяват сребристия блясък на слънцето — всичко това се огражда от верига планини с вечни снегове и гигантски върхове.
С една дума, от който покрив да се погледне, всичко очарова окото и весели душата! Въпреки това върху асотеата на един дом седеше млада девойка и не обръщаше никакво внимание на природата; цялата й фигура изразяваше тъга, която околният свят не можеше да разсее.
Това бе Луиса Валверде; тя си спомняше друга, не по-малко красива страна, дето бе преживяла няколко изгнанически години. Последната бе за нея най-щастлива, защото тогава тя позна любовта! Предмет на нейната обич бе Флоранс Керней. Но къде е той сега? Тя не знаеше нищо за него, дори дали бе жив. Той отпътува, без да й каже истинската причина за своето заминаване.
Тя узна от него само, че е избран за капитан на отряда от доброволците, който, както й казаха по-късно, тръгнал за Тексас. След това тя успя да научи за героичната битка на доброволците и претърпените несполуки.
Луиса разбра, че останалите живи бяха пленени и отведени в Мексико, където се отнасяли с тях жестоко, чу за тяхната решителност, с която те се бяха опитали да се освободят, след което отново били пленени.
В това време девойката бе вече в Мексико, тъй като скоро след заминаването на доброволците баща й получи милост. Тя с трепет следеше всички събития около Мирската експедиция и четеше всички мексикански вестници, със свито сърце преглеждаше списъците на ранените и убитите и стигнала до списъка на избитите в Ел Саладо, примряла от страх, Луиса въздъхна облекчено, когато прочете и последното име. Все още й се виждаше чудно, че за Флоранс Керней не се споменаваше.