Керней не би забелязал това момиче сред минувачите, ако не бе нейният настойчив поглед, устремен към него, какъвто не можеше да се чака от непознато лице. Нейният маниер на държане бе също особен — макар застанала пред магазина с наведена глава, погледът й не се отделяше от Керней.
Отначало този явен интерес го учуди. Ако тя бе обута в сатенени обувки и копринени чорапи, обяснимо бе; но едно просто момиче с дебела рокля и груб шал на раменете! Това бе непонятно!
При все това обяснението не се забави… Момичето, като се увери най-после, че е привлякло вниманието на Керней, разтвори малко шала си, като показа част от лицето и двете си очи. Керней позна малката слугиня, която с усмивка му отваряше вратата на Каса де Калво в Ню Орлеънс.
Това бе Пепита, но облечена не така, както бе свикнал да я вижда Керней.
Бе облечена с национален костюм, който носеше и в Ню Орлеънс; при това бе боса и дрехата й бе поизносена.
— Навярно е уволнено, горкото момиче! — помисли Керней.
Той не би я съжалявал, ако бе я видял преди половин час с муселинена кърпа, бели чорапи и гълъбово-атлазени пантофки. Тя смени облеклото по настояването на графинята с по-подходящ за случая прост костюм.
Като мислеше, че е останала без работа, и си спомни вниманието, което му е оказвала тя, когато посещаваше дома на дон Игнасио, Флоранс се готвеше да я извика, за да я окуражи с няколко ласкави думи. Доминго го нямаше, а най-близкият часовой се оттегли с някакъв човек в тълпата.
В това време Керней забеляза, че Пепита му направи знак с глава и ръка, което означаваше: не говорете с мен. И той нищо не каза, но не преставаше да я наблюдава. Тя, убедена, че никой не я следи, предпазливо измъкна от шала късче бяла хартия, очевидно записка. След това отново го скри. Нейният многозначителен поглед, който придружи това движение, казваше: „Вие виждате какво нося, не ми пречете да действувам.“ Приближи се не до Флоранс, а до Крис Рок и джуджето. С любопитство заразглежда чудната двойка, така че никой не можеше да я подозира в нещо. В това време Ривас отново трябваше да се спусне в канала, нищо не знаеше за Пепита, макар тя да бе изпратена при него. Малката слугиня действаше предпазливо, което напълно оправдаваше избора на нейната господарка.
— О, Боже! — извика тя, като застана с гръб към Керней и устреми очи върху оригиналната двойка, а в това време тя прошепна на Флоранс: „Писмо, дон Флоранс… не за вас, а за сеньор Ривас. Предайте му го аз не смея… вземете го от ръката ми, без да види някой.“ После отново извика: „Великан и джудже! Колко странно!“ Керней успя да вземе бележката. Като изпълни възложената й поръчка и като каза още веднъж „О, Боже!“, тя се приготви да тръгне към отсрещната страна на улицата, като при това успя да съобщи на Керней:
— Скоро ще дойде кола с две дами… една от тях, която ви е тъй скъпа… ви обича.
Думите й го зарадваха много, но той не посмя да отговори. Пепита бе вече доста далеч.
Той не разбра какво искаше да каже тя относно колата, но уверен, че обяснението се намира в писмото, побърза да го предаде на арестанта. Ривас, доловил странното държане на момичето, разбра, че тя е дошла с известна цел, и не се учуди, когато Керней дойде при него и каза:
— Имам да ви съобщя нещо. Доближете вашата лопата до моята и обърнете внимание на пръстите ми.
— Добре, разбирам — отвърна Ривас.
След няколко минути техните лопати като че случайно се чукнаха. Трябваше да си много прозорлив, за да доловиш тая хитрост и уловиш момента, когато листчето хартия се прехвърли от едната ръка в другата. Можеше да се помисли, че арестантите случайно са се сблъскали.
Сега Ривас трябваше да прояви своята ловкост — да прочете писмото, без да го видят. Защото, ако някой от часовите го видеше и вземеше писмото, това би компрометирало автора му, за името на когото Ривас не можеше да не се досети. Завладя го силно безпокойство, той започна да се оглежда, като търсеше възможност да го прочете, без да привлича внимание. Не можеше нищо да измисли: ако се наведе в канала и отвори писмото, скрит от погледите на минувачите, лесно ще го видят часовите, които стояха на края на канала…
Очите му блеснаха от радост, когато забеляза, че наблизо нямаше никой. След минута, наведен над лопатата, четеше писмото, сложено на дъното ча канала. Имаше само няколко реда.
„Мили, скоро след получаването на писмото очаквайте затворената кола. Щом екипажът, в който ще бъдат две дами, се изравни с вас, помъчете се заедно с окованите с вас другари да го задържите, свалете дамите и заемете техните места. Имайте пълно доверие в коларя. Този акт не е безопасен, но той е нищо в сравнение с опасността, която ви заплашва. Вашите врагове ви готвят гибел. Помъчете се да изпълните това, което ви пиша, за да запазите живота си за родината и за вашата