По това, което извърши Ривас с писмото, след като го прочете, можеше да се мисли, че той бе много сърдит на изпращача му. Вместо да се отнесе с него внимателно и го пази като светиня, той го затъпка в калта и продължи работата с лопатата, като дори забрави за неговото съществуване. Всичко това бе направено нарочно. Ако писмото попаднеше в чужди ръце, изпращачът му би пострадал не по-малко от самия Ривас.
След няколко секунди писмото бе превърнато в безформена маса.
През това време като че никой пе обърна внимание на Руперто. Флоранс, макар и да наблюдаваше своя другар, за да го предпази от вниманието на другите, нарочно устрои скарване с джуджето. Кавгата веднага бе прекратена, щом Керней видя, че тя повече е ненужна. Публиката се разотиде и всички се успокоиха, освен Ривас и Керней, които се мъчеха да изглеждат спокойни, но всъщност бяха силно развълнувани. Намерили удобен момент, те се приближиха един до друг и веднага се разделиха, щом уговориха предстоящото бягство.
Крис Рок веднага бе посветен в тайната. Керней би предпочел завинаги да остане в затвора, отколкото да напусне своя другар. Той не можеше да забрави станалото в Ел Саладо, когато Крис Рок предложи своя живот, за да го спаси.
Но Крис Рок нямаше защо да се плаши, тъй като Ривас също желаеше и тексасецът да участвува в бягството. Той не само че не би им пречил, но би помогнал за осъществяването на техния план.
Само джуджето нищо не знаеше. Керней и Ривас знаеха, че той е способен на всякаква подлост, затова решиха да скрият от него проектираното бягство. И приятелите не можеха да откъснат погледа си от улицата, като очакваха с развълнувано сърце появата на закритата кола.
Настъпи часът за разходка на висшето общество, екипажи и пешеходци пълнеха улицата, близка на Paseo Nuevo. Утрешната процесия не пречеше на обикновеното движение на светските дами и не един екипаж мина край арестуваните, но го нямаше онзи, който те трескаво чакаха… Мина половин час, след това още 10 минути… нищо! Безпокойството на чакащите се засили. Керней започна да си мисли дали не се е случило някакво нещастие.
И тексасецът започна да мисли, че смелият план няма да се изпълни. Само Ривас още се надяваше, той твърдо вярваше в жената, която трябваше да ги спаси. Закъснението навярно имаше своите причини, може би още не бе дошло време. Обаче всички съмнения изчезнаха, щом се появи очакваният екипаж.
— Ето… там… виждате ли, приятели? Затворена кола… Коларят е със синя посребрена ливрея… — пошепна Ривас.
Той и приятелите му заприличаха на три лъва, готвещи се да се хвърлят върху жертвите си.
XVI
Никъде публиката не е така приучена към изненадите, както в столицата на Мексико. В продължение на половин век преди нашия разказ, хората тук са преживели редица революции, затова те са по-малко разположени към любопитство, отколкото европейците, и трябва да се случи нещо необикновено, за да привлече тяхното внимание.
Появата на великолепната кола и коларя с разкошна ливрея беше нещо съвсем обикновено, необикновена можеше да се смята само-красотата на седящите в нея дами. И двете бяха млади, може би роднини, но не и сестри, защото красотата им беше пълен контраст. Разбира се, че красотата им не можеше да не бъде забелязана от възхитените погледи на публиката, което съвсем не бе приятно на двете дами.
Екипажът вървеше към Аламедската врата. Изведнъж конете почнаха да пръхтят, да буйстват и отскочиха встрани, при което колелетата на екипажа попаднаха в изхвърлената край канала кал.
Може ли да се прости на коларя такава неловкост, която можеше да го хвърли от капрата? Калта бе толкова мека, че един умел удар с камшика лесно би заставил конете да изтеглят екипажа. Възмутената публика започна да го обсипва с ругатни.
— Какво магаре! — викаше един.
— Простак! — пригласяха други. — За него не коне да кара, а свине да пасе.
Отвсякъде се сипеха най-обидни ругатни върху коларя, който бе не друг, а слугата на Луиса Хосе, който возеше своята господарка и нейната приятелка, графиня Алмонте. Без да обръща внимание на ругатните, той продължаваше да дърпа поводите, като едва задържаше конете. Изплашените дами станаха от местата си, силно развълнувани, едната затвори прозореца, другата отвори вратата и двете викнаха за помощ.