Крачеше лудо напред-назад, като изливаше злобата си върху другите затворници, които предпочитаха да мълчат, страхувайки се от последиците, затова пък външната публика никак не се плашеше, мнозина го познаваха и го мразеха, критичното положение на надзорника бе тържество за другите. Смеейки се силно, те викаха: „Да живее сеньор Доминго, кралят на затворниците.“ Доминго все повече и повече се дразнеше, тичаше до полуда, лицето му остана тъмночервено. Като се нахвърли с плесници върху един от смеещите се, той се спъна и падна с глава надолу в канала. За миг съвсем се изгуби от погледа на тълпата, чиито насмешки се подновиха с още по-голяма сила. Когато отново се появи, лицето му бе вече не червено, а черно. Това изкъпване в нечистата течност му подействува като студен душ. Той само мислеше как по-скоро да офейка и най-вече — да се измие.
За негово щастие пристигна един ескадрон кавалерия, летящ в галоп, с извадени саби. Тълпата, изплашена от конниците, които размахваха сабите си, почна да бяга. Когато се промъкваха край войската, хората забравиха за „краля на затворниците“ и побързаха да се скрият.
XVIII
През това време, докато двете жени слушаха съчувствията на околните, екипажът, от който бяха изхвърлени, продължаваше да лети към Акордада. Никой от пътуващите в него не се стремеше да доближи затвора, всички прекрасно знаеха, че там има доста стража и че ги очаква град от куршуми.
Колкото и лошо да стреляха мексиканците, те не можеха да не улучат някого. Ривас, познаващ местността, като видя, че минават край един стар манастир, се показа през прозореца и каза на коларя:
— Завийте към улица „EI Nino Perdito“. Вие знаете пътя, покажете му.
„Му“ — значеше Крис Рок, който държеше юздите, понеже той не знаеше испански език, то Ривас не можеше да заговори направо с него.
След тази заповед конете тръгнаха по посочената на тексасеца улица. Не можеше да се разбере, че коларят е помогнал за тяхното бягство, не можеше да се опасяват, че джуджето е забелязало нещо от своето скривалище.
Тясната улица, по която сега се движеха, заградена от манастирска стена, бе съвършено пуста. Ривас това и търсеше, той отново извика:
— Задръжте конете да вървят умерено.
В това време Ривас, Керней и Крис Рок набързо се преоблякоха. Улицата стигаше до един много оживен квартал, конете пак забързаха и никой не можеше да заподозре тези хора в мошеническа постъпка с екипажа в Кале де Платерос. Само Хосе остана със старото облекло: с посребрена синя ливрея и шапка с кокарда, великанът, който седеше редом с тях, съвсем се промени, като скри своите мръсни дрехи под едно дълго наметало, което изцяло го скриваше На джуджето беше заповядано да не се мърда.
Също така се промениха Керней и Ривас, те бяха облечени като господа: единия със синьо наметало с кадифена яка, а другият с червено, украсено със злато. Нищо не можеше да привлече вниманието на минувачите. Можеше да се мисли, че някой богат сеньор, който е участвувал в процесията, се връща с приятели в именията си, великанът, седящ на капрата, беше навярно техният слуга, на когото коларят временно е отстъпил юздите.
Всичко изглеждаше твърде правдиво, даже твърде бързото каране можеше да се обясни с неловкост та на коларя, слънцето клонеше на залез и не е чудно, че нашите пътници бързаха да напуснат големия път, който не бе безопасен за този бляскав екипаж.
Досега всичко беше благополучно. Опасност можеше да има само в Ел Ниньо. Трябваше от по-рано да се подготвят, за да превъзмогнат и нея. Ривас започна Да обяснява на Керней какво затруднение ги очакваше.
— Край поста на пътя има врата, тя се охранява от осем души войници с един сержант. Ако вратата бъде отворена, по-добре ще е тихичко да се приближим, а сетне да пуснем конете с всички сили. Ако пък бъде затворена, ще използваме хитрост. Оставете на мене, ако н хитростта не помогне, ще употребим сила. Ще направим всичко, само не и връщане в Акордада, където ме чака сигурна смърт, а навярно и вас дон Флоранс!
— О, да, и аз така миеш. На всяка цена трябва да преминем вратата.
— Вземете тези пистолети. Вие, тексасците, стреляте много по-добре от нас. Ние предпочитаме студеното оръжие, при все че аз ще се опитам да използувам другите два револвера.
Пистолетите, за които става дума, бяха намерени в каретата под седлото, където освен тях имаше и три кинжала, от които единият тънък, изящен, бе истинска дамска украса.
— Пистолетите са пълни — добави Ривас. Впрочем тази бележка беше излишна, защото ирландецът по-рано бе започнал обстойна проверка на оръжието.