Почвата е покрита с кактуси и бодливи растения, срещат се места и с богата растителност, но те представляват един вид малки оазиси, където скромният индианец св занимава със земеделие, пък и хора с немирни нрави също се приютяват, за да не попаднат в затвора. Всъщност тези бегълци не всякога са престъпници, а често добри патриоти, изгонени от родината си.
Четиримата, които се настаниха тук, бяха именно такива.
Местността бе добре позната на мексиканеца.
— Не се учудвайте, че така добре познавам Педрегал — каза той на Керней, — това е почти моя родина. Още като дете съм пълзял по тези скали, търсех гнезда и поставях примки. По гази пътека ще стигнем мястото, където няма да бъдем настигнати, поне тази нощ.
Те се движеха, макар и с голям труд, като се държаха за скалите и се промъкваха между кактусите, острите бодли на които се впиваха в телата им като игли. Въжето, което влачеха след себе си, още повече ги затрудняваше.
За щастие целта, която гонеха, бе близка — една вдлъбнатина, в която можеха да стоят прави, без да бъдат забелязани от околните височини.
Когато стигнаха, Ривас каза на Флоранс:
— Сега можем да подновим спряната работа, заклевам ви се, че никой няма да ни пречи.
Като казваше това, той силно дръпна веригата. След няколко минути едното звено беше разрязано и тя се разпадна.
— Кабалеро — извика мексиканецът тържествено, — нека нашата дружба бъде по-здрава от тази верига и ни свърже навеки!
Керней, като истински син на Ирландия, побърза да отговори на тази любезност. Но това не бе всичко, предстоеше да се развържат Рок и Сорильо. Може би Крис от всички най-много желаеше да се освободи от своя другар. Джуджето му внушаваше истинско отвращение не толкова със своята физическа изроденост, колкото с моралната.
— Капитане — каза той на Керней, — изпилете веригата по-близо до моя крак.
Първата верига бе разрязана по средата, тъй като Ривас намираше, че да се освободи от нея съвсем, трябваше време.
— На мене ми е повече необходимо свободното движение, отколкото на него, капитане — каза Крис Рок. — Нека цялата верига да влачи този изрод, дявол да го вземе!
Свирепият тон на тексасеца импонираше на звука на пилата.
Джуджето, седнало с подвити крака, мълчеше през цялото време, само очите му, прилични на тези на гърмящата змия, изразяваха страшна злоба. В същото време той явно потрепваше, защото долавяше, че се говори за него. Може би ще го заколят. Той само им пречеше, имаше защо да се страхува.
Щом веригата бе скъсана, Керней, Ривас и Крис Рок се отдалечиха. Джуджето разбра, че говорят за неговата участ.
— Не зная какво да правим с това животно — каза Ривас.
— Не трябва да го изоставяме! Ще ни издаде. Ако го вържем, ще започне да крещи, а ние ще сме все още твърде близко.
— Ето ги! Чувате ли?… Те бягат през горичката, която ние току-що напуснахме.
И наистина, звуците на рога потвърдиха думите на мексиканеца.
— Защо не го вържем и да му запушим устата? — попита Керней.
— Това можем да направим, ако войниците минат оттук, ще го приберат. А ако никой не мине?
— А, разбирам — каза ирландецът, — вие искате да кажете, че тогава той ще умре от глад?
— Да. Той може би е заслужил това, но ние не сме негови съдии и нямаме право да бъдем и негови палачи.
— Съвършено сте прав — побърза да отговори Керней.
— А вие на какво мнение сте, Крис Рок? Какво да правим с него?
— Да го убием би било по-малко жестоко, отколкото да го вържем, но нито едното, нито другото е необходимо. Аз предлагам да го водим с нас, ако ни затруднява, ще го взема на гърба си. Този товар е твърде неприятен, но не е особено тежък.
След взетото решение отново тръгнаха на път. Крис Рок поведе джуджето за веригата като някой звяр. Само при такива условил можеха да бъдат сигурни, че няма да ги издаде. Той може би щеше да вика и с това да привлече вниманието на някого, но Крис Рок с внушителен жест му даде да разбере какво го очаква и при най-малката непредпазливост.
XXII
— Това е твърде подозрително, за да пе кажем нещо повече! Ако е съвпадение, то е просто поразително! Да изберат именно тази коча от многото други!… Никак не е случайно!