Така разсъждаваше диктаторът, когато му съобщиха за станалото в Кайе де Платерос. Колкото и кратък да беше рапортът, все пак в него бяха споменати имената на бегълците, а също и това на собственика на колата, с която избягали. Кои са били дамите в нея, не бе трудно да се отгатне.
Първото съобщение бе направено от пратеника на Сантандер, който лично не можеше да се яви, защото бе зает с незабавното изпращане на хусари. Никога бегълци не са били преследвани с такъв устрем и никой не бе така огорчен от несполучливите мерки, както Сантандер. В това не му отстъпваше и Санта Ана. Ривас, опасен враг в боя, щастлив съперник в любовта, изгнаник, току-що окован във вериги, сега отново бе освободен. Наистина, рано е още да се мисли, че делото е изгубено. Препускащият ескадрон хусари, топовните гърмежи и звукът на камбаните все ще свършат някоя работа, не е толкова трудно да се уловят четирима затворници, вързани по двама и седнали в парадна карета Като че всички обстоятелства бяха против тях, но Санта Ана знаеше от опит, че можеш да се спасиш от преследване и при лоши обстоятелства.
Той изпадаше в ярост при мисълта за възможен неуспех и ту седеше, ту скачаше от мястото, всяка минута звънеше, питаше няма ли известие за бегълците, което поставяше в недоумение дежурния адютант, защото бе получил вече заповед веднага да му съобщава всичко ново. Учудваше се, че генералът се тревожи от бягството на някакви четирима затворници, като че работата се отнасяше за изгубено сражение.
Санта Ана едва се сдържаше. Гласно се заканваше ту на един, ту на друг и правеше различни предположения, от които най-тежко бе подозирането на известни лица в съучастие. От откъслечни негови думи можеше да се долови какво го тревожи.
— А, графиньо — казваше си той, — вие наистина сте умна, това е безспорно! Но ако аз открия вашето участие в това бягство, зле ще си изпатите… Титла, богатство, нищо няма да ви спаси от моя гняв. В затворническата килия, където ще имам удоволствието да ви посетя, няма да бъдете толкова горда и презрителна, както се държахте с мен в двореца. Нека почакаме и ще видим!
— Дон Педро Ариас! — доложи адютантът за началника на затвора.
— Нека влезе.
Началникът на затвора влезе с намръщено лице. Диктаторът не го прие любезно.
— Какво значи това! — гръмко извика той. — Вие сте освободили вашите затворници, сега в Акордада навярно няма нито един човек!
— Ваше превъзходителство, аз съм принуден да призная, че четирима затворници…
— Да, двама от които подлежат на особено строг надзор!
— Да, признавам го…
— Вашите оправдания нищо не струват. Затова ще има разследване. Сега искам от вас подробно и правдиво излагане на станалото и да зная и най-малките подробности около бягството на затворниците.
Началникът на затвора, взел почтителна поза, очакваше въпросите.
— Преди всичко обяснете ми защо изпратихте тези четирима затворници да почистят улиците?
— По заповед на полковника, който изпълняваше желанието на ваше превъзходителство.
— Това е така, аз не ви виня, но вие бяхте длъжен да им поставите по-сигурна охрана.
— Аз изпратих с тях старшия надзирател Доминго, в когото имах пълно доверие. Неговата постъпка е едно изключение — той се е увлякъл в общото празнично настроение и си е позволил да се почерпи със свои приятели, които го задържали в кръчмата. Само с това можеше да се обясни неговата немарливост.
— Казаха ми, че в колата имало и две дами, знаете ли кои са?
— От справката, която направих, разбрах, че едната е графиня Алмонте, а другата — доня Луиса Валверде, екипажът е на нейния баща.
— Това знам. Казват, че екипажът изведнъж спрял при работещите затворници. Вярно ли е?
— Да, ваше превъзходителство.
— Знаете ли вие как е станало това?
— Да, ваше превъзходителство. Конете, подплашени, политат встрани и попадат върху купчина кал, коларят, който изглеждал неловък, не съумял да обуздае конете, четиримата затворници използуват това, завладяват колата, двама сядат вътре, а другите двама — на капрата. Великанът тексасец грабва поводите и камшика от коларя и пуска в галоп конете. По пътя за Сан Франсиско е имало един часовой, също като Доминго не напълно трезвен. Той не успял да задържи екипажа. Караулът, поставен при вратата на Ел Ниньо Пердидо, ги е пропуснал без вик, началникът на караула се оправдава с това, че познал колата на един от министрите на ваше превъзходителство и не се осмелил да я спре.
Това изкусно ласкателство смекчи диктатора, който отвърна вече с по-спокоен тон:
— Тези обяснения оправдават лично вас. Но кажете ми според вас дамите в екипажа бяха ли съучастници в станалото, или това е случайност?