— Бихте ли позволили, ваше превъзходителство, малко да си помисля?
— Мислете колкото искате, аз трябва да чуя вашето правдиво мнение… Това за мен е много важно…
Началникът на затвора прекара през ума си всичко, което му бе разказано за държането на двете дами до изхвърлянето им от колата и след това. Знаейки за чувствата на една от младите жени към единия от бегълците, той се питаше защо именно тази кола бе избрана от затворниците?
Въпреки това всички събрани сведения го насочиха към мисълта, че младите жени нямат участие. Той отговори на диктатора, че не може да се справи с този въпрос. Бе студено отпратен. Завърнал се в Акордада, от началник на затвор, с хубава квартира и голяма заплата можеше да се превърне в затворник и да попадне в една от поверените му килии. Диктаторът с растящо нетърпение очакваше завръщането на хусарите или пък някакви известия за тях. Чак привечер можа да чуе новини от устата на Сантандер, който се яви в двореца, макар че бе късно.
— Е, какво, уловиха ли ги? — попита Санта Ана полковник Сантандер, чийто мундир, цял потънал в прах, бе изгубил обикновения си блясък.
Запитването бе направено с известно съмнение, тъй като по лицето на Сантандер се четеше отрицателният отговор.
— Не, ваше превъзходителство, трябва да си призная, че още са свободни.
Тогава Санта Ана си позволи да изкаже негодуванието си с такива изрази, които не подхождаха на особа, заемаща толкова висок пост. Обаче диктаторът ругаеше като истинска войник. Най-сетне, след като се поуспокои малко, каза:
— Обяснете ми всичко, как стана, какво видяхте и какво направихте?
Сантандер изложи и най-малките подробности при преследването, като започна от тръгването на хусарите и свърши със завръщането на експедицията Полковникът обясни, че за щастие се намирал в Мас и имал възможност веднага да изпрати хусарите след бегълците. Щом научил за станалото в Кайе де Платерос, веднага дал заповед няколко полка да бъдат готови, ако стане нужда да се изпратят хора по всички посоки. Добави още, че бегълците са минали вратата при Ел Ниньо Пердидо, където дежурният сержант не счел за нужно и да ги спре.
— Заповядайте да го арестуват.
— Това вече е направено.
— По-нататък?
Сантандер съобщи, че сам той е участвал в преследването до Сан Анхел. Работещите в полето селяни му разказали, че видели една минаваща кола, същата скоро била намерена, но без конете, оставена сред пътя и с привързан за колелата колар.
Когато го освободили, той им казал, че четиримата бегълци, които го вързали, избягали по двама на кон по пътя за Сан Антонио. Сантандер се спуснал след тях и узнал, че те се скрили в близката горичка. Макар че търсели обстойно, не могли да ги намерят; само конете, без седла и ездачи, като бесни префучали край хусарите; те видели, че от ушите на нещастните животни струяла кръв. Навярно бегълците са ги ранили, за да се освободят от тях. Горичката изцяло бе претърсена, но без резултат.
— По дяволите! — извика Санта Ана. — Друго не можеше и да бъде. Ако вие познавахте тази местност, бихте се отказали от всякакво търсене. Уверен съм, че те са се скрили в Педрегал.
— Мислите ли?
— Уверен съм в това. Да ги търсим, е напразно губене на време, това е истински лабиринт. Какво направихте още?
— Няма какво повече да добавя към това, което ви изложих, ваше превъзходителство. Когато узнахме, че бегълците са се скрили в планината, вече се бе стъмнило.
— Как узнахте това:
— По техните следи, счупени клони и паднала от дрехите им кал. Понеже се стъмни, аз не намерих за уместно да продължим търсенето. Отложихме го за сутринта. В същото време взех всички мерки бегълците да не изчезнат. Затова изпратих навред улани и хусари, които ще пазят цялата нощ.
— Прекрасно. Вашият план е добър. По-хубаво и не можеше да се измисли. Все пак се съмнявам дали ще можете да заловите бегълците в Педрегал. Един от тях е добре запознат с местността и макар да са поставени пикети, ще успее да намери сигурно скривалище. Ах, проклети да са тези планини с техните гори и пещери! В тях гъмжи от моите врагове и разбойници! Но аз ще ги унищожа! Ще заповядам да ги разстрелят, докато не остане нито един в цялата страна! По дяволите! Искам да имам неограничена власт над Мексико. Искам да бъда неговият император!
Възбуден от жаждата за неограничена власт, за мъст, така сладка за деспота, както кръвта за тигъра, той скочи от стола и започна да се разхожда напред-назад, като страшно се вълнуваше и ръкомахаше.
— Да, сеньор полковник — продължи той с победоносен тон, — други грижи ми попречиха да унищожа всички тия затворници, но нашата победа над тексасците ще ми даде най-после възможност да се разправя с тях.! Каквото ще да става, бегълците трябва да се заловят. На вас, Карлос Сантандер, поверявам командването на експедицията. Позволявам ви да вземете толкова хора, коне и пари, колкото ви трябват, и — добави той, като понижи глас и доближи Сантандер — ако успеете да ми доведете Ривас или да ми донесете неговата глава, аз ще ви благодаря не като на полковник, а като на генерал!