Но красотата на природата не ги интересуваше. Хвърлили бегъл поглед върху чудната картина, те обърнаха гръб и седнаха един срещу друг; навярно това място служеше за разходка ча монасите, ако се съди по поставените скамейки.
— Е, стари приятелю Крис — започна Керней, — много преживяхме през тези 24 часа. Какво мислите за нашите нови познати?
— Капитане, вие ми поставяте една истинска загадка.
— Те действително ли са монаси?
— Не мога да ви кажа. Пък и защо питате мен? До моето идване с вас в Мексико аз никога не съм виждал монаси, В Сан Антонио, в Тексас може би имаше неколцина, но аз мога да съдя за тях само по мълвата и да си призная, мисля, че тук няма нито един монах.
— Не са ли това разбойници?
— Кой знае, Ривас е известен като водач на салтеадори, т.е. на разбойници. Но много се съмнявам в това. Какво е вашето мнение?
— Това би ме учудило силно — отвърна Керней, — той ми се вижда порядъчен човек. Бил е офицер и има чин капитан.
— Това е вярно, но не трябва да се забравя, че по цялото течение на Рио Гранде има много мексикански офицери, които са били разбойници, като започнем от поручици и свършим с генерали. Какъв е Санта Ана, ако не разбойник? Чинът офицер не е гаранция за честност, по време на революция офицерите в тази страна стават бандити и обратно.
— Ами ако това са разбойници, какво ще правим?
— Защо да приказваме, когато не можем да избираме? Ние сме във властта на нашите домакини и каквито и да са те, засега можем да намерим прием и покровителство само при тях, от каквото и се ползваме.
Керней мълчаливо обмисляше думите н? тексасеца, спомнящ си всичко, което бе чувал за Ривас, като и съпоставяше с това неговите постъпки. По този начин се надяваше да разреши загадката.
— Ако сме попаднали в свърталище на бандити — каза той най-после, — ще трябва да понесем всички рискове. Те ще искат да се вмъкнем в тяхната шайка, а това ще бъде неприятно.
— Наистина, капитане, какво може да бъде по-неприятно от това за един честен човек? Но ако бъдем принудени със сила, вече е съвсем друго. При това в Мексико не е това, което е в Тексас или в Съединените щати. Ако кражбата не е свързана с жестокост, то тя тук не е безчестие. Веднъж чух как един мексиканец уверяваше, че разбойникът не е по-лош от един държавник и законодател, който ограбва цяла страна. Във всеки случай — продължи той — аз нищо не смея да твърдя, смятам ги толкова за бандити, колкото и за монаси. Мога само да кажа, че те са най-симпатичните хора, които съм срещал някога и не мога да повярвам, че те ще ни принудят на престъпление. Нека се отнесем към тях с уважение, докато получим доказателства, че не го заслужават. Тогава ще постъпим с тях, както са заслужили.
— Ако успеем — забеляза Керней. — Впрочем, по-добре да се погрижим за настоящето… Какво да правим?
— Да останем при нашите нови познати.
— Да, и аз не виждам друг изход. Нека се надяваме, че ще си излезем оттук с чиста съвест, защото нищо не доказва, че сме при крадци.
— Аз долових някои обстоятелства, което говори противното.
— Какво?
— В къщата няма нито една жена. Когато влязох днес в кухнята, не видях нито една фуста. Предполагам, че това повече прилича на монаси, отколкото на разбойници? Какво мислите вие, капитане?
— Наистина не зная, може би мексиканските разбойници в случая приличат на италианските, които не обичат да водят със себе си жени.
— Не е ли чудно — добави тексасецът, че монасите поставят навсякъде часовои? Аз ги видях вчера и днес с пушки, като се връщаха от постовете.
— Всичко това е много странно, но ние когато и да е ще разбулим тази загадка. Ами какво стана с джуджето? — добави той.
— Не зная, капитане, за него нищо не съм чул от онази минута, когато икономът го отведе, и бих желал повече да не го виждам. Такъв мерзавец!
— Навярно са го затворили някъде. Нека там си остане, а ние навярно скоро ще узнаем нещо за нашата участ, тъй като при нас идва игуменът — каза Крис Рок, като видя идващия към тях мним монах.
— Приятелю — каза игуменът, като се обърна към Керней, — позволете да ви предложа пури и да се извиня, че не помислих за това по-рано. Ето ви манилски и хавански, изберете си, моля.
След монаха вървеше икономът с голяма кутия пури, той ги сложи на една от скамейките и се оттегли.
— Благодаря ви, свети отче — засмян каза Керней, — вашите пури са наистина превъзходни.