Това увлечение трае няколко дни, след свършване на карнавалната седмица никой вече не заговаря за монте, палатките се развалят, играчите се прибират по домовете си и селцето отново потъва в невъзмутима тишина до следващия карнавал.
Сан Аугустин и в делник представлява твърде любопитно място поради своето положение и живописна гледка.
Освен местните жители тук се срещат и пришълци, които обичат да прекарват времето извън града, на вилите си — касас де кампо. Тук чифлиците са по-малко, отколкото в Сан Анхел и Такубаи, Тлалпам е по-далеч от града, но и в неговата околност се намират няколко богати вили, собственост на знатни люде.
Една от тях принадлежи на дон Валверде. Тук е любимото място на министъра, където той обича да прекарва свободното си време. След описаните произшествия той побърза да се оттегли във вилата заедно с дъщеря си и графиня Алмонте. Читателят обаче не знае колко терзания изпитваха тримата, откакто се разделихме с тях. По делото на Кайе де Платерос бе назначено разследване, което по искането на Санта Ана се водеше тайно.
Благодарение на предаността на Хосе, който лъжеше с удивително изкуство, заинтересуваните лица не бяха заподозрени. И дон Игнасио помогна не малко с това, че се съгласи да изопачи някои неща.
Дъщерята обаче му разказа всичко. Двете момичета заставиха дон Игнасио да се реши на това поради опасността, която ги заплашваше, и симпатиите към този, за когото рискуваше неговата дъщеря.
И така, подозренията на Санта Ана и на полковника този път бяха отстранени. Най-щателно бяха претърсени Педрегал и селата, долините, най-близките планини, но без никакъв резултат.
Малко по малко жаждата за отмъщение у Санта Ана започна да отслабва, като отстъпи място на безпокойството от слуховете за готвеното въстание Всички негови мисли бяха насочени към страшното „пронунсиаменто“. Всяка минута чуваше виковете: „Patria у Libertad“.
Скоро никой вече не мислеше за станалото в Кайе де Платерос. На другия ден след бягството на затворниците бе поместен пълен отчет за станалото във всички столични вестници; след една седмица обаче никой не мислеше за това освен някои хора. Ето как се менят, преминават и забравят събитията в Мексико.
XXVII
Керней и Крис Рок никак не се интересуваха каква става с джуджето. Тексасецът нямаше ни най-малко желание да вижда този изрод, той бе уверен, че са го затворили някъде в манастира.
Всъщност то бе не само затворено, но и оковано с голямата си верига, краят на която бе свързан с желязна халка. Помещението, в което се намираше, напомняше Акордадската килия; навярно тук е прекарал не един монах, излежаващ наказанието си за някое уставно нарушение. Ще бъде излишно да говорим защо джуджето бе поставено в килия. Руперто добре знаеше, че ако му даде свободи, рискува да изгуби своята.
След няколко дни му бе позволено да излиза по два часа на чист въздух, после то измоли позволение от иконома да прекарва известно време в кухнята, където всички от прислугата го осмиваха. Понасяше всичко с такова търпение, каквото не подозираха у него даже в Акордада. Грегорио започна да гледа на него като на принадлежащ към служебния персонал на манастира; продължаваше нощем да му поставя оковите и да го заключва. Джуджето не преставаше да се оплаква всяка вечер, като повтаряше на иконома:
— Това е така неудобно, така тежко! Не мога да се обръщам на кревата. И защо ме държат окован? Нима мислите, че ще избягам? Тук ми е твърде добре, за да променя живота си, иначе рискувам да попадна отново в Акордада. О, не, сеньор, не се плашете! Бих желал само да ме избавите от ужасната верига. О, дон Грегорио, позволете ми само тази нощ да прекарам без верига, утре, ако обичате, отново ми я сложете, а аз нито дума няма да ви кажа, кълна ви се!
Така беше всяка вечер. Веднъж, когато джуджето като бивш обущар поправи обувките на иконома, той реши, като отплата, да го освободи за една нощ от веригата.
— Колко сте добър, дон Грегорио — каза джуджето, — колко хубаво ще спя сега! Преди това ще се помоля за вас. Лека нощ!
Макар нощта да бе лунна, в килията бе така тъмно, че икономът не видя злорадия израз на лицето му, иначе той веднага би му поставил веригата.
— Ако успея да се отскубна оттук — помисли си джуджето след излизането на иконома, — животът ми е спасен и състоянието осигурено. За мен се откриват всички блага на живота и вместо да бъда в затвора, ще ме освободят и ще ми дадат кесия със злато. Ех, колко е хубаво, дявол да го вземе!