Всички млъкнаха. Кочияшът върху капрата, двамата лекари и грамадният тексасец приличаха на мъгляви призраци сред огромните кипариси, представляващи удивително подходящ декор за тази сцена.
Изведнъж сред гробната тишина се чу остър и пронизителен вик, който можеше да всее ужас и в най-безстрашната душа. Той наподобяваше смеха на луд. Никой не му обърна внимание. Това бе белият орел. Скоро крясъкът спря и само ехото го повтори няколко пъти. В това време откъм гората се понесе нов, не по-малко тъжен звук — викът на голямата южна кукумявка, която като че отговаряше на писъка на белия орел.
През всички векове и във всички страни викът на кукумявката се е смятал за предвестник на смърт.
Още нестихнали ужасяващите звуци, двамата противници се приближиха един към друг, вдигнали шпагите с една-единствена мисъл: да убият!
Застанаха, държейки шпагите в хоризонтално положение. Секундантите бяха на местата си, една крачка настрана от сражаващите се. Оставаше само да се даде началният сигнал за дуела.
— Почвайте! — извика с твърд глас Критенден.
В отговор противниците кръстосаха оръжията с такова ожесточение, което доказваше взаимната ненавист. Ако бяха по-спокойни, нямаше да се нахвърлят с такъв жар. След минута те се овладяха и плъзгащите хе шпаги като че се сляха ведно. Опитният наблюдател би доловил, че Керней владееше шпагата много по-добре от своя противник. Младият ирландец държеше ръката си постоянно права, действаше само с китката, докато креолът, подгъваше лакът и излагаше ръката си на ударите на противника.
Главната цел на Сантандер бе да атакува, без да се грижи за прикриване, но дългата и гъвкава стомана на Керней успешно отблъскваше всички удари.
След няколко несполучливи атаки Сантандер видимо бе поразен от своя неуспех. По лицето му мина тревожна сянка. За пръв път той имаше пред себе си противник, който твърдо и самоуверено се бранеше. Керней познаваше не само теорията на самозащитата: принуден през всичкото време да се брани, не можа да прояви своето изкуство за нападение. Доловил слабата страна на противника, той с ловък удар рани ръката на креола, като я проряза от китката до лакътя. Тържествуващ вик се изтръгна от устата на Критенден, който хвърли въпросителен поглед към другия секундант, като че залитваше. „Доволен ли сте?“ Той изрази това и с думи.
Дюперон погледна спокойно Сантандер, усещайки неговия ответ.
— До смърт — извика креолът страшно възбуден.
— Добре — отвърна ирландецът, но вече не така спокоен, без да скрива злобата, предизвикана от противника, който жадуваше за смърт.
Последва кратко прекъсване, от което се възпозва Сантандер, за да превърже ранената си ръка, което, макар че нарушаваше дуелните правила, му бе разрешено.
Когато противниците отново се срещнаха, секундантите не бяха вече при тях. При вика „До смърт!“ те се оттеглиха, както е прието при такъв род дуели. Оставаше само да наблюдават и да се намесят в случаи, че някой от двамата постъпи некоректно. Значението на думите „До смърт!“ е добре известно в Ню Орлеънс. Това вече значи разрешаване за убийство. След тези фатални думи настъпи гробно мълчание. Чуваше се само шумът на кръжащите във въздуха птици. То ва бяха ястреби, които подушваха кръв.
Отново се понесе смразяващият вик на орела; от тъмния лес му отвърна зловещият писък на кукумявката. Противниците се срещнаха и техните кръстосани шпаги извънтяха с такава сила, че кукумявката и орела изплашени млъкнаха.
Макар дуелът да се водеше с ожесточение, двамата мъже запазваха присъствие на духа. Всички техни движения сочеха удивителна издръжливост и ловкост.
Ако непрестанната атака на Сантандер учудваше Керней, то неговият противник не бе по-малко изненадан, срещайки неизменно обтегната ръка. Ако креолът можеше да удължи с няколко сантиметра шпагата си, той не би закъснял да я забие в хълбока на ирландеца. Вече два пъти го засегна, като одраска гърдите му.
Дуелът продължаваше двадесет минути без никакъв резултат. Ризата на Керней от снежнобяла стана червена. Ръкавите и ръце му бяха в кръв — не от неговата, а от кръвта на противника. Лицето на Сантандер имаше ужасен вид. Керней използува един удобен момент и му нанесе удар, с който разряза бузата тъй, че имаше вероятност да остане белег за цял живот. Това даде повод за край на дуела. Сантандер, който много държеше на своята красота, като усети, че е ранен по лицето, се хвърли като луд върху противника си. Обаче шпагата, вместо да прониже ирландеца, срещна токата на неговата презрамка, където се задържа за секунда. Сега за първи път Керней, свил лакът, удари своя противник право в сърцето. Всички чакаха Сантандер да падне мъртъв от този толкова силен удар. Ала шпагата на Керней не само че не прободе тялото, но върхът й се пречупи. Младият ирландец остана поразен.