Преди няколко месеца местният вестник интервюира играч от отбор, който ще се изправи срещу мъжкия отбор на Бьорнстад.
Играчът идваше от юг и не знаеше в какво се забърква. Когато журналистът го попита дали го плашат слуховете за „Групата“, агресивните фенове горе в Бьорнстад, той отговори, че определено не се страхува от „някакви си проклети горски гангстери, идващи от обезлюдено село“.
Когато на следващия ден автобусът на отбора навлезе в гората, пътят беше блокиран от камиони. Измежду дърветата излязоха трийсет-четиресет маскирани мъже с черни якета, въоръжени с големи клони. Стояха така десет минути, оставяйки играчите вътре в очакване вратата да бъде разбита и автобусът да бъде щурмуван, но нищо от това не се случи. Внезапно гората погълна мъжете обратно, камионите се отдръпнаха и автобусът премина безопасно.
Играчът, дал интервюто, се обърна към по-възрастните си съотборници и попита задъхано: „Защо не направиха нищо?“. Отговорът беше: „Просто се представиха. Искат да знаеш какво могат да направят, когато автобусът се връща обратно“.
Бьорнстад загуби мача, но играчът, говорил с вестника, изигра най-лошия си мач някога. После се върна в собствения си град и разбра, че някой вече е изминал целия път дотам, разбил е прозорците на колата му, напълнил я е с клони и листа и ги е запалил.
– Ти си Амат, а? – пита мъжът на шофьорското място.
Амат кима. Шофьорът прави жест към задната седалка.
– Искаш ли да те откараме?
Амат не знае дали е по-опасно да приеме, или да откаже. Но накрая поклаща глава. Мъжете не изглеждат засегнати, а шофьорът даже се усмихва, когато казва:
– Хубаво е да се разхождаш, а? Разбираме.
Включва на скорост и отпуска бавно съединителя, но преди да потегли, мъжът се навежда през прозореца и добавя:
– Видяхме те да играеш на полуфинала, Амат. Имаш сърце. Когато с останалите юноши влезете в мъжкия отбор, тук отново още можем да изградим нещо истинско. Качествен отбор от Бьорнстад с качествени бьорнстадски момчета. Разбираш ли? Ти, Бени, Филип, Лют. Кевин.
Амат знае, че мъжете в колата преценяват внимателно изражението му, докато шофьорът произнася името „Кевин“. Знае, че това е била единствената причина да спрат. Размърдва бързо брадичката си нагоре-надолу и за миг погледите им се срещат. Мъжете знаят, че Амат ги разбира.
Пожелават му „приятна разходка“ и го оставят.
Петер седи пред черния монитор в офиса си. Мисли много за думите „правилния човек“. Произнасял ги е стотици пъти в стотици стаи и стотици мъже са кимали разбиращо, макар че никой не може да обясни какво точно означават. В действителност употребата на този израз в спортен контекст е непонятна, защото навежда на мисълта, че това що за човек си извън залата оказва влияние върху това какъв си вътре в нея. А е трудно да признаеш нещо такова. Защо, ако обичаш спорт, ако обичаш каквото и да е, ти се иска то да съществува в мехур? Искаш да има място, едно-единствено, което винаги да си остава същото, независимо колко се променя външният свят.
Ето защо Петер винаги е твърдял, че „спортът и политиката са две отделни неща“. Преди няколко години се скара с Мира по този въпрос и съпругата му, естествено, изсумтя и каза: „Така ли? А как мислиш, че се строят спортни зали, ако не чрез политика? Да не мислиш, че само хората, които обичат хокей, плащат данъци?“.
Скоро след това се случи инцидент по време на гостуване на мъжкия отбор. Един от играчите на Бьорнстад изгуби самообладание и заби стика си в главата на противник. Пострадалият беше двайсетгодишен талант, но травмата на врата и мозъчното сътресение сложиха край на кариерата му. Играчът на Бьорнстад бе изгонен от съдията, но не получи друго наказание.
След като напусна игрището, двама мъже препречиха пътя му към съблекалнята: асистент-треньорът на противниковия отбор и един от спонсорите. Последва караница и нескопосано сбиване. Хокеистът удари треньора в лицето с ръкавицата си, а спонсорът свали каската на хокеиста и опита да му набие глава, но играчът го удари със стика в коляното и го свали на пода. Никой не пострада сериозно, но срещу играча бе подадена жалба за нападение и той трябваше да плати глоба.
Петер помни случая, защото Мира цял сезон настояваше да го обсъждат. „Значи, когато някой се бие на три метра от леда, е окей да се подаде жалба в полицията? Но когато същият човек половин минута по-рано е ударил двайсетгодишно момче със стик в главата по време на мач, тогава е достатъчно да отиде в ъгъла и да се срамува?“, избухваше тя.