Човек никога повече няма такива приятели, каквито има на петнайсет. Днес Закариас става на шестнайсет. Влиза с взлом в училище, без да го интересува, че ще задейства алармата. Слага кофата на пода.
Жанет поглежда надолу, а сърцето ѝ се кани да изскочи навън. На пода има голяма локва, която се разширява бавно към нея. Застанала е почти до входа. Редицата шкафчета принадлежи на учениците от горните класове. Във въздуха се носи остра миризма, която боде ноздрите ѝ. Брат ѝ се приближава, двата фенера осветяват едно и също място.
– Какво е това на пода? – пита брат ѝ.
Зъбите на Ана скърцат толкова силно, че татко го чува и прошепва:
– Те просто се страхуват, Ана, търсят си изкупителна жертва.
Ана иска да изкрещи. Иска да изкърти вратата на съседската къща, да скъса знамето и да изреве: „Защо тогава КЕВИН не е изкупителната жертва? А?“. Иска да извика толкова силно, че всичките ѝ съседи във Възвишението да я чуят. Да извика, че обича хокей. ОБИЧА хокей! Но е момиче, така че какво би станало, ако го каже на някое момче? То ще отвърне: „Аха? Ти си момиче и обичаш хокей? Окей! Тогава кой спечели купа „Стенли“ през 1983? А? Кой завърши седми в класирането по точки през 1994? А? Хайде, отговори, като обичаш хокей толкова много!“.
Момичета в Бьорнстад не могат да обичат хокей достатъчно. Най-добре изобщо да не го обичат. Понеже, ако харесват играта, значи са лесбийки, а ако харесват играчите, значи са курви. Ана иска да притисне проклетия си съсед до стената и да му каже, че съблекалнята, в която момчетата седят и разправят тъпите си вицове, се превръща в консерва, така че те зреят по-бавно, а една част изгниват отвътре. И нямат приятели момичета, нито в Бьорнстад има момичешки отбор, затова те се научават, че хокеят принадлежи само на тях, а треньорите им ги учат, че жените само ги „разсейват“. Затова за тях момичетата съществуват единствено заради секса. Иска да му каже как всички мъже в този град хвалят играчите, когато „воюват“ и „не се предават“, но никой не си прави труда да им обясни, че когато едно момиче каже не, това значи НЕ, мамка му! И проблемът с този шибан град не е, че момче е изнасилило момиче, а че всички се преструват, че това НЕ е станало! И сега останалите момчета ще си помислят, че стореното от Кевин е окей. Защото на никого не му дреме! Ана иска да се качи на покрива на къщата и да извика: „Не ви пука за Мая! Не ви пука и за Кевин! Защото за вас те не са хора, а просто стойности. И Кевин е по-ценен от Мая!“.
Толкова ѝ се иска. Но улицата е пуста, а Ана мълчи. И се мрази заради това.
– Какво е това на пода? – повтаря братът.
– Вода – отговаря Жанет.
Знае, че няма много ученици, които са наясно как могат да влязат вътре, когато е заключено, независимо дали алармата се е задействала, или не. Не знае дали човекът, който го е направил, е разчитал, че ще се измъкне, преди охраната да пристигне, или чисто и просто не му е пукало.
В първия си час за деня Жанет замества учителката в един от деветите класове. Вижда, че по ръцете на Закариас има боя. От него се носи остра миризма на почистващ препарат. В коридора има шкафче, на което вече не пише „КУРВА“, понеже той го е изчистил през нощта. Понеже знае какво е другите да те нараняват само защото могат. Понеже знае какво правят силните със слабите в този град.
Жанет не казва нищо на Закариас. Знае, че това е неговият тих бунт. Жанет не съобщава, че знае кой е влязъл в училището през нощта – и това е нейният тих бунт.
Таткото на Ана продължава да държи несръчно рамото ѝ, но когато влизат в къщата, тя се изплъзва изпод дланта му. Той гледа как дъщеря му отнася пушките в мазето. Вижда омразата ѝ. Ще си спомня, че в този момент си е помислил: „От всички мъже на света, които не искам да бъда, най-малко бих искал да бъда този, който е наранил най-добрата приятелка на това момиче“.
42
Когато едно дете се учи да ловува, то разбира, че в гората има два вида животни: хищници и тревопасни. Хищниците имат очи, разположени близо едно до друго и насочени напред, защото им се налага да се фокусират единствено върху плячката. Тревопасните имат раздалечени очи, разположени отстрани на главата, защото единственият им шанс за оцеляване е да успеят да видят приближаващия се отзад хищник.
Като малки Ана и Мая стояха с часове пред огледалото с метър в ръка и опитваха да преценят те от кои животни са.