– Първо искам да поясня, че само ръководството може да отстрани спортния директор. Членовете не могат произволно да уволняват хора от персонала, има си разпоредби и те не работят така.
Един мъж скача от стола си и размахва показалец:
– Но членовете могат да отстранят ръководството и бъдете сигурни, че точно това ще направим, ако пренебрегнете желанието на общността!
– Това сдружение се управлява демократично, не със заплахи – отвръща президентът решително.
– Заплахи? Кой кого заплашва? Полицията чии деца сваля от автобусите? – изръмжава мъжът.
Една жена се изправя, сключила ръце пред себе си, и поглежда състрадателно към ръководството:
– Не сме тръгнали на лов за вещици, просто опитваме да предпазим децата си. Дъщеря ми е била на партито в дома на Кевин и сега от полицията я търсят, за да даде „свидетелски показания“. Божичко, тези младежи се познават цял живот, а сега изведнъж трябва да „свидетелстват“ едни срещу други. Какво се случва?
След нея от мястото си става още един мъж.
– Не искаме да обвиняваме никого. Но всички знаем... как става понякога... младата жена иска да я приемат в бандата. Може би търси внимание. Имам предвид… защо му е на Кевин да прави нещо такова? Познаваме го. Той не е такова момче. Ни най-малко.
Друг мъж остава седнал, но въпреки това заговаря на висок глас:
– Ясно е, че тя е някаква опортюнистка. Момичетата, които се въртят около играчите, имат манталитет на групита[46], това е съвсем нормално. Не казвам, че го е направила нарочно, това си е нещо психологическо, божке, та тя е тийнейджърка, а всички знаем какво става с хормоните тогава. Но ако е пияна и влезе в стаята на момчето, тогава го поставя в егати ситуацията, а? Егати ситуацията. Не е толкова лесно за едно момче да тълкува такива сигнали!
Идва ред на Маган Лют, която се изправя и поглежда със съжаление всички наоколо.
– Аз самата съм жена. Приемам думата „изнасилване“ много сериозно. Много, много сериозно! Точно затова смятам, че трябва да накараме децата си да разберат, че не бива да лъжат за нещо такова. А всички знаем, че онази млада жена лъже. Доказателствата са изцяло в полза на момчето, а освен това то не е имало никакъв мотив да извърши това, в което го обвиняват. Не искаме да нараним младата жена, не искаме да навредим на семейството ѝ, но какъв сигнал ще пратим, ако не тропнем с крак в тази ситуация? Тогава всички момичета ще решат, че могат веднага да изкрещят „изнасилване!“, когато някой не отвърне на любовта им. Аз самата съм жена и точно заради това гледам много сериозно на този въпрос. Всички тук знаят, че бащата на тази млада жена се опитва да политизира проблема. Очевидно не е могъл да понесе, че в клуба има по-големи звезди от него сами...
Петер стои на вратата. Минава време, докато първият човек го забележи, но бързо след това и останалите се обръщат. Море от очи, които познава, откакто се помни. Приятели от детството, съученици, младежки влюбвания, колеги, съседи, родители, с чиито деца са си играли неговите собствени. Най-отзад, до една от стените, с неизказана заплаха в цялото си същество, стоят две дузини млади мъже с черни якета. Не казват нищо, но не откъсват очи от Петер. Той разпознава омразата им, но въпреки това изпъва гръб, поглежда Маган Лют и казва:
– Моля, продължи. Не исках да те прекъсвам.
В помещението е достатъчно тихо, че всички да чуят как сърцето му се пръска.
Журналистката и фотографът ще говорят с главния редактор, когато се върнат в редакцията. Журналистката ще очаква редакторът веднага да ги прати обратно към спортната зала. Но вместо това той ще измърмори нещо в стил „не знам дали можем да го наречем „заплаха“... хората просто са изнервени... разбираемо е... може би не трябва... знаеш...“. Фотографът ще се прокашля и ще предположи: „Не трябва да търсим проблеми там, където няма такива?“. Главният редактор ще кимне и ще каже: „Точно... точно!“.
Журналистката няма да каже нищо, твърде е млада, страхува се за работата си, но ще запомни ужаса в очите им. И дълго след това няма да може да спре да мисли за думите на Кевин Ердал, когато го интервюира след полуфинала. Думите, които всички спортисти се научават да казват, когато техен съотборник направи нещо грозно. Престорената изненада, сдържаният език на тялото, краткият отговор. „А? Не. Не видях ситуацията“.
Фатима не чука, преди да влезе в стаята на сина си. Друг път винаги го прави. Амат седи на леглото с визитната картичка в ръце. Тя казва решително:
– Едно момче може да има тайни от майка си. Но не и ако ги крие толкова зле.
46
Групита (от англ. groupie) са жени, които се движат в компанията на рок група и често търсят сексуален контакт с музикантите. – Б. пр.