Петер кима.
– А семейство Ердал?
– Бащата на Кевин ще изтегли парите си. Ще ги вложи в Хед. Иска да ни съсипе, естествено. И ако Кевин не бъде осъден за... всичко случило се, тогава... той също ще играе в Хед Хокей. Всичките ни най-добри играчи ще отидат там.
Петер се обляга на стената. Усмихва се тъжно.
– Значи добри и лоши новини.
– Добрата е, че все още си спортен директор. Лошата е, че не съм сигурен дали следващия сезон ще имаме клуб, на който да си директор.
Обръща се, за да си ходи, но се спира. Поглежда през рамо и казва:
– Дължа ти извинение.
Петер въздъхва през нос и поклаща бавно глава.
– Не е нужно да ме молиш за извинение, това е...
– Не моля теб – прекъсва го президентът и се навежда покрай него, към антрето.
Поглежда Мая в очите.
Давид държи чашата с две ръце. Гледа надолу към масата.
– Може би ще прозвуча като сантиментална лелка, Сюне, но искам да знаеш, че оценявам всичко, което си направил за мен. Всичко, на което си ме научил.
Сюне почесва кучето. Взира се в козината му.
– Трябваше да те пусна на свобода. Бях прекалено горделив. Не исках да призная, че играта ме е надраснала.
Давид пие кафе. Гледа през прозореца.
– Ще ставам баща. Аз... глупаво е, разбира се, с оглед на обстоятелствата, но исках ти да си първият, който ще разбере.
Първоначално Сюне не продумва. После се изправя, отваря един шкаф и се връща с бутилка алкохол.
– Мисля, че ще ни трябва по-силно кафе.
Чукват се. Давид се засмива за кратко, но бързо млъква.
– Не знам дали това, че съм треньор по хокей, ще ме направи по-добър или по-лош баща – казва той.
– Във всеки случай мисля, че това да бъдеш баща ще те направи по-добър треньор – отговаря Сюне.
Давид вдига чашата, отпива, слага я обратно на масата, празна.
– Не мога да остана в клуб, който смесва хокея и политиката. Ти ме научи на това.
Сюне отново пълни чашата му.
– Нямам деца, Давид. Но искаш ли да чуеш най-добрия ми съвет за родители?
– Да.
– „Сгреших.“ Хубаво е човек да знае тази дума.
Давид се усмихва леко, пие тежко.
– Разбирам, че си на страната на Петер. Той винаги е бил най-добрият ти ученик.
– Вторият най-добър – поправя го Сюне.
Не се поглеждат. Очите им лъщят. Сюне възкликва сподавено:
– Това е дъщерята на Петер, Давид. Неговата дъщеря. Той просто иска справедливост.
Давид поклаща глава.
– Не. Не иска справедливост. Иска да спечели. Иска семейството на Кевин да страда повече от неговото собствено. Това не е справедливост, това е отмъщение.
Сюне пълни чашите. Чукват се с обрани движения. Пият замислено. После Сюне казва:
– Ела да си поговорим, когато детето ти стане на петнайсет. Може би тогава ще мислиш различно.
Давид се изправя. Разделят се с твърда, но кратка прегръдка. На следващия ден всеки от тях потегля в различна посока, единият – към Хед, другият – към Бьорнстад. От следващия сезон ще са противници.
Адри стои в кухнята на майка си. Катя и Габи се джафкат около масата. Спорят кои съдове да извадят, кои свещи да запалят. Когато Бени влиза в кухнята, мама го целува по бузата и му казва, че го обича и че той е светлината на живота ѝ, след което отново изругава към крака му и осведомява сина си, че със същия успех е могъл да си счупи и врата, тъй като очевидно не ползва главата си за нищо.
На вратата се звъни. Жената отвън моли за извинение, че ги безпокои толкова късно. Кожата ѝ сякаш е твърде голям размер, скелетът ѝ едва успява да поддържа тялото ѝ изправено. Налага се жената да отдели десет минути да убеждава майката на Бени, че няма нужда да я кани на вечеря. Накрая мама тупва Адри с длан по главата и изсъсква „сложи допълнителна чиния“, при което Адри бута Габи и изръмжава „още една чиния!“, при което Габи ритва Катя и нарежда „чиния!“. Катя се обръща към Бени, но се спира в движение, щом вижда изражението му.
Майката на Кевин стои на вратата и го гледа. Заговаря с толкова слаб и неприсъщ за нея глас, че молбата ѝ прозвучава отрепетирано.
– Извинете. Просто бих искала да говоря с Бенямин.
Кевин стои на двора. Удря шайба след шайба. Туп-туп-туп-туп-туп. Вътре в къщата баща му седи с току-що отворена бутилка уиски пред себе си. Днес не получиха всичко, което искаха, но и не загубиха. Утре техният адвокат ще подготви всички аргументи, с които да докаже, че пияният към онзи момент млад мъж, който освен това е влюбен в младата жена, не е надежден свидетел. После Кевин ще заиграе в Хед Хокей, ще вземе със себе си своите съотборници, както и почти всички спонсори, и всички планове за живота му ще останат непокътнати. Съвсем скоро всички хора в обкръжението им просто ще започнат да се преструват, че цялата история никога не се е случила. Защото това семейство не губи. Дори когато го прави. Туп-туп-туп-туп-туп.