Бени седи на пейка пред къщата си. Майката на Кевин седи до него, облегнала глава назад и загледана в звездите.
– Спомням си онзи остров, до който гребахте с лодката лятно време, ти и Кевин – казва тя.
Бени не отговаря, но напоследък и той си мисли за същото. Откриха го, когато бяха малки. Не в голямото езеро до залата, където всички се къпят през лятото, там никога не биха могли да останат на спокойствие. Трябваше да вървят през гората с часове, за да стигнат до друго, по-малко езеро. Там нямаше кей, нямаше хора, а в средата се подаваше малко островче, обрасло с дървета, които отдалече изглеждаха просто като храсти върху безполезна купчина камъни. Момчетата довлачиха една лодка през гората, стигнаха с гребане до острова, отправиха се към най-вътрешната му част и там разчистиха малка повърхност, достатъчна за палатка. Това беше тайното им убежище. Първото лято останаха там едно денонощие, второто – няколко дни. Когато станаха тийнейджъри, прекарваха на острова цели седмици. Бяха там всяка секунда, която хокеят им отпускаше преди началото на лятната подготовка. Просто се махаха от града и се изпаряваха като дим. Къпеха се голи в езерото, печаха се на скалите, ловяха риба за вечеря, спяха под открито небе.
Сега Бени поглежда същите звезди. Майката на Кевин го изучава с очи.
– Знаеш ли, Бенямин, за мен е много странно, че толкова хора в този град явно си мислят, че нашето семейство се е грижило за теб, когато татко ти почина. В действителност беше обратното. Кевин е прекарал повече време в къщата на майка ти, отколкото ти в нашата. Знам, че разхвърляхте вилата, когато ни нямаше, за да изглежда, че Кевин е спал там, но...
– Знаела си? – пита Бени.
Тя се усмихва.
– Знам също, че нарочно риташ килимите ми, за да разбъркаш косъмчетата.
– Сори.
Майката на Кевин разглежда ръцете си. Диша дълбоко.
– Майка ти переше хокейната ви екипировка, когато бяхте малки, тя ви готвеше, а когато по-големите момчета се държаха лошо с вас в училище...
– Сестрите ми отиваха да ги набият.
– Имаш добри сестри.
– Имам три сестри идиотки.
– Това е благословия, Бенямин.
Той мига тежко, притиска счупения си крак към земята, така че едната болка да заглуши другата. Жената прехапва устна.
– За една майка е трудно да признае някои неща, Бенямин. Видях, че не ни посрещна пред полицейското управление. Видях, че не дойде у дома. Че не отиде на срещата днес. Аз...
Тя бързо вдига палец и показалец към очите си, преглъща и прошепва:
– Още откакто ти и Кевин бяхте деца, всеки път, когато забърквахте някоя каша, учителите и другите родители казваха, че ти си започнал. Обясняваха си го с това, че ти липсвал мъжки модел за подражание. Никога не съм знаела как да отговоря на тези твърдения. Защото никога през живота си не съм чувала по-голяма глупост.
Бенямин хвърля изненадан поглед към нея, тя отваря очи, протяга ръка и докосва нежно бузата му.
– Този хокеен отбор... този проклет хокеен отбор... знам колко се обичате. Колко сте лоялни. Понякога не съм сигурна дали това е благословия… или проклятие. Спомням си, когато бяхте на девет – направихте си прашки и Кевин счупи прозореца на съседите ни, сещаш ли се? Ти пое вината. Когато всички други момчета се разбягаха, ти остана на улицата, защото разбираше, че някой трябва да бъде обвинен, и знаеше, че за Кевин това би било по-лошо, отколкото за теб.
Бени бърше очи. Тя все още държи ръката си на бузата му. Потупва го и се усмихва.
– Не си най-доброто Божие чадо, Бенямин, знам това. Но никога не ти е липсвал мъжки пример! Сдобил си се с всичките си най-добри черти, защото си отгледан в дом, пълен с жени.
Тя се приближава до него, цялото тяло на момчето се тресе, тя го прегръща сърдечно.
– Синът ми никога не е можел да те лъже, нали, Бенямин? Кевин може да излъже целия свят. Татко си. Мен. Но никога... теб.
Двамата седят така – ръцете ѝ са обвити около тялото му. Изминава една минута от техния живот. После майката на Кевин се изправя и си тръгва.
Бени опитва да запали цигара. Ръцете му треперят твърде силно, за да задържат запалката. Сълзите му изгасят пламъка.
Таткото още седи в кухнята. Бутилката уиски е отворена, но недокосната. Туп-туп-туп-туп-туп. Майката се прибира, вижда мъжа си, спира за кратко в коридора и поглежда една от семейните снимки на стената. Виси накриво, рамката е счупена, по пода са пръснати парченца стъкло. Едната ръка на таткото е разкървавена. Майката не казва нищо, просто измита стъклата и ги хвърля. После излиза на двора. Туп-туп-туп-туп-туп. Когато Кевин отива да събере шайбите, тя го хваща за ръката. Не силно, не гневно, но достатъчно, че да го принуди да се обърне. Поглежда го в очите, той свежда поглед, пръстите ѝ хващат брадичката му и го карат да вдигне глава. Докато синът погледне майка си в очите. Докато тя научи истината.