Това семейство не губи. Но ще знае.
Семейство Андершон седи в кухнята си. И петимата, включително Ана. Играят детска игра на карти. Никой не печели, защото всеки опитва да остави останалите да го сторят. На вратата отново се звъни. Петер отваря. Гледа и мълчи. Мира се задава след него, но се спира, щом вижда кой е. Последна идва Мая.
Минало е твърде много време, за да може полицията да се позове на някакви надеждни доказателства. Мая трябваше да направи снимки, да не се къпе, да сигнализира веднага. Сега е твърде късно, така им казаха. Но синините по шията и дланите на момичето още си личат. Всеки може да ги види. Следите от силни пръсти, които са я насилили. Задържали са я. Заглушили са писъците ѝ.
Отвън стои майката на Кевин. Раздърпано същество, което се дави в собствените си дрехи. Краката ѝ се борят трескаво да удържат тялото ѝ, но накрая поддават. Тя пада на колене пред Мая, протяга ръка, сякаш за да я докосне, но разтрепераните ѝ пръсти не стигат до нея. Мая дълго време стои вдървено и я наблюдава. После затваря очи, спира да диша. Кожата ѝ е безчувствена, слъзните ѝ канали са като упоени, струва ѝ се, че се намира в чуждо тяло. Накрая, с безпределна предпазливост, протяга пръсти напред, сякаш ще отключва ключалка с шперц, и погалва утешително косата на жената, която плаче неудържимо в краката ѝ.
– Съжалявам... – прошепва майката на Кевин.
– Не си виновна ти – отговаря Мая.
Едната от тях пада. Другата започва да се катери.
45
Туп-туп-туп.
В отборните спортове има малко думи, по-трудни за обяснение от „лоялност“. Тя винаги се възприема като положителна черта на характера, защото мнозина биха казали, че най-хубавите неща, които хората правят едни за други, се дължат именно на лоялност. Проблемът е само, че толкова много от най-ужасните ни деяния спрямо други хора се дължат на същото.
Туп. Туп. Туп.
Амат стои до прозореца в спалнята на Закариас и вижда първият от тях да се задава между блоковете. Закачулен, скрил лице зад шала си. Закариас е в тоалетната. Амат би могъл да го помоли да излезе с него. Или би могъл да се крие тук цяла нощ. Но знае, че маскираната фигура отвън търси него. Знае, че след нея идват още. Те се подкрепят взаимно, тази лоялност крепи отборите. В момента омразата им не зависи от това какво според тях е направил или не е направил Кевин. Въпросът е, че Амат се обърна срещу отбора. Те са армия и имат нужда от враг.
Затова Амат се промъква в антрето и си облича якето. Не смята да позволи да пребият Закариас заради него, нито пък може да рискува да опитат да влязат в апартамента на майка му, докато го търсят.
Когато Закариас излиза от тоалетната, най-добрият му приятел си е тръгнал. От лоялност.
Туп. Туп.
Ан-Катрин стои на прозореца в къщата до сервиза, когато младите мъже се появяват между дърветата. Лют е най-отпред, след него вървят още осмина или деветима души. Някои са от юношеския отбор, тя ги разпознава, други са техни батковци, още по-големи. Всички носят суитшърти и шалове. Не са отбор, нито банда, те са тълпа, която отива да линчува.
Бобо излиза в снега и ги посреща. Ан-Катрин стои до прозореца и гледа как синът ѝ свежда глава, докато Лют, сложил ръка на рамото му, дава заповеди и му обяснява стратегията. През целия си живот Бобо е искал само едно: да бъде част от нещо. Майката вижда как момчето опитва да обясни нещо на Лют, но Лют отдавна е отвъд всякакво вразумяване. Той се развиква и бута Бобо, допира показалец до челото му и дори от прозореца майката може да прочете думата „предател“ върху устните му. Младите мъже си слагат качулките, маскират се с шаловете, изчезват сред дърветата. Синът на Ан-Катрин остава сам, но накрая размисля.
Бобо влиза в гаража. Глигана стои наведен над един двигател. Поизправя се и баща и син се поглеждат, но без наистина да вдигат очи един към друг. Таткото отново се навежда мълчаливо над двигателя. Бобо взима суитшърт и шал.