След като Бенгт изчезва от полезрението им, Закариас се изправя ядосано, навежда се пресилено напред, имитирайки стила на пързаляне на треньора им, и започва да се чеше разпалено по задника.
– СЪБЕРИ ШАЙБИТЕ! ЗАЩИТАВАЙ КРЕПОСТТА! НЕ ИМ ДАВАЙ ДА ТЕ ЧУКАТ ОТЗАД! НЕ ИСКАМ НИКАКВО ЧУКАНЕ В ГЪЗА НА МОЯТА ПЪРЗАЛКА! ЧАКАЙ... КАКВО ПО... К’ВО Е Т’ВА ТУКА? В МОЯ ГЪЗ? ТОВА ЧУКАНЕ ЛИ Е? МЪНИЧКО ЧУКАНЕ? АМАТ, В ГЪЗА МИ ИМА МАЛКО ЧУКАНЕ! МАХНИ ГО ВЕДНАГА, МАХНИ ГО ТИ КАЗВАМ!
Закариас се пързаля назад и опитва да бутне Амат, който се отдръпва, смеейки се, така че приятелят му нацелва отворената вратичка в мантинелата и се стоварва върху скамейката.
– Искаш ли да останеш да гледаме тренировката на юношите? – пита Амат, макар да знае, че Закариас не би се съгласил за нищо на света.
– Спри да казваш „юношите“, когато имаш предвид „да гледаме Кевин“. Знам, че той е твоят идол, Амат, но си имам собствен живот! Карпа дием[20]! Смей се и обичай!
Амат въздъхва.
– Все тая, забрави...
– АМАТ, ТОВА В ЗАДНИКА ТИ КЕВИН ЕРДАЛ ЛИ Е? – виква Закариас.
Амат удря неспокойно по леда със стика си.
– А ще правим ли нещо през уикенда?
Наистина се опитва да звучи небрежно. Сякаш не е мислил за това цял ден. Закариас се изправя от скамейката, а езикът на тялото му напомня на бебе слон, простреляно със стреличка с приспивателно.
– Имам две нови игри! Но ще трябва да си донесеш контролер, защото прецака последния!
Амат изглежда леко засегнат от това описание. Все пак счупи игралния контролер с челото си, защото именно там го уцели Закариас, след като се разбесня, задето загуби. Прокашля се и събира последните останали шайби.
– Ами… мислех си, че можем да... излезем.
Закариас го поглежда така, сякаш приятелят му е предложил взаимно да си наливат отрова в ушите.
– Къде да излезем?
– Ами... навън. Хората... излизат. Така правят.
– Имаш предвид, че Мая така прави?
– Имам предвид ХОРАТА!
Закариас се изправя на кънките си и започва да танцува и да пее:
– Мая и Амат ходили във фермааа и Амат опръскал я със спермааа...
Амат удря силно една шайба, която се блъска с трясък в мантинелата до Закариас. Въпреки това обаче не успява да се сдържи и се засмива.
Давид стои с Бенгт в коридора пред съблекалнята.
– Това е грешка! – настоява Бенгт.
– Колкото и невероятно да звучи, чух те още първите дванайсет пъти. Сега върви да подготвиш юношите за тренировка – отвръща Давид студено.
Бенгт се отдалечава с тежка стъпка. Давид масажира слепоочията си. Бенгт не е безполезен асистент-треньор, Давид понася крясъците и ругатните му, защото те са част от културата в съблекалнята, пък и, за Бога, една част от момчетата в отбора има нужда от тиранин по време на тренировките, за да успее изобщо да си облече правилно екипировката. Но понякога Давид се замисля как ли би вървяла работата с младежите, ако я поеме Бенгт. Та той разбира от хокей горе-долу колкото средностатистическия кибик по трибуните. Ако Давид излезе на улицата и хвърли камък в произволна посока, със сигурност би уцелил нещо, което, стига да има пулс, ще знае не по-малко от тях.
Амат и Закариас се задават, смеейки се, по коридора, но млъкват, веднага щом виждат Давид. Долепят се до стената, за да не стоят на пътя му. Давид вдига ръка и Амат подскача стреснато.
– Амат, нали?
Момчето кима.
– Ние... просто събираме шайбите... само се шегувахме... таковата, знам, че Зак имитираше Бенгт, но беше само на шега...
Давид го гледа неразбиращо. Амат преглъща.
– Или, така де, ако не си ни видял... не беше... нищо.
Давид се усмихва.
– Виждал съм те на трибуните по време на тренировките. Присъствал си на повече занятия, отколкото някои от юношите.
Амат кима смутено.
– Аз... съжалявам... просто опитвам да се уча.
– Това е добре. Знам, че изучаваш играта на Кевин, той е добър модел за подражание. Обърни внимание как винаги следи кънките на защитниците, когато остане в положение един на един: веднага щом противникът наклони кънки и отмести центъра на тежестта си, Кевин бутва шайбата и стреля.
Амат кима онемял. Давид го гледа право в очите, момчето не е свикнало възрастните да правят така.
– За всеки е ясно, че си бърз, но трябва да тренираш ударите си. Упражнявай се да изчакваш вратарят да се отмести встрани. Тогава трябва да стреляш в движение в обратната посока. Мислиш ли, че ще можеш да се научиш на това?
20
Закариас произнася фразата carpe diem погрешно, вероятно повлиян от правилата за образуване на глаголи в родния си език, „пошведчвайки“ думата carpe. – Б. пр.